Роден е в Добрич, но е само на няколко годинки, когато семейството му се мести в София, така че реално е израснал в столицата. И всички негови и детски, и ученически спомени са свързани със спектакли, които децата сами си организират. Тоест, поставял е от малък. Разказва за първото истинско представление, на което е отишъл, как сам си е купил билет и как е бил омаян.
Пътят на Пламен Карталов минава през Националната музикална академия, специализация в Берлин (оперна режисура) и после пак в София, за да завърши и НАТФИЗ (кинорежисура). Това са сухите факти. В предаването "Кой кой е" акад. Карталов разказва с много плам за времената (още като студент), когато обикаля България с Младежката камерна опера и представят редица непоставяни до този момент, интересни, различни заглавия навсякъде, където има и най-малката възможност - от театрални сцени (като в Кърджали и Благоевград) до малки и големи читалища по селата. Оттогава трупа опит как да използва и най-малката възможност, която предоставя дадено пространство. Това е времето, в което отказва щатно място в Софийската опера, предложено му от тогавашния директор Димитър Узунов. Било е смело решение, но пък, по думите на госта ни, приемайки, щял да има сигурна заплата, но работа, която включва много по-малко възможности за развитие.
След години той се завръща в Софийската опера като директор (на два пъти), ръководил е Музикалния театър (другата му голяма любов, към която сега се завръща с "Мамма Миа" и предстоящата премиера на Клетниците, правата за които той има от десетилетия, но липсата на ... техническите средства, изисквани "по библия" отлага поставянето до 2019), операта в Русе, заедно с Борис Христов създава Академията за вокално изкуство в Рим, канен е да поставя по света...Пламен Карталов е академик към Българската академия на науките от 2012 година.
Разговаряхме с Пламен Карталов точно на рождения му ден (15 септември), което се получи съвсем случайно. Поводите бяха други - предстоящият сезон на Софийската опера, крайъгълните камъни в творческия му път, както и фактът, че е почетен гражданин на София.
Чуйте целия разговор на Лили Големинова с Пламен Карталов - ще научите много малки и интересни детайли от човека, който променя оперните представи; за първата му голяма постановка на открито у нас ("Ивайло" на Марин Големинов на Царевец в Търново, където реално се случват събитията в тази опера), за първата му постановка на открито извън България (която всъщност предхожда спектаклите на Царевец), за интереса към това, което не е било представяно и показвано, за любопитството и любознателността, за стремежа да си винаги една крачка напред.
Разбира се, говорим и за историята на Вагнеровите опери и българската публика (история, която, както припомня гостът ни, съвсем не започва от него), за намалената субсидия от Министерството на културата, заради което на него му е трябвало заглавие, което да му помогне да навакса финансово и така се появява (както споделя Пламен Карталов) леко случайно; за новия сезон на Софийската опера, в който има всичко - от премиера на българска опера през октомври (поверена на дама кинорежисьор, между другото) до "Електра" на Рихард Щраус на финала (отдавнашна мечта на Пламен Карталов, който добавя, че Вагнеровият фестивал вече ще бъде Фестивал на Вагнер и Щраус).
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица Георги Захариев – основател на Finance Academy, и Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН, обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..
Предимно облачно
Облачно
Разкъсана облачност
Облачно