Доц Сталянова коментира книгата "Силата на публичната реч", също свързана с проекта. В това издание езикът на омразата е разгледана по-скоро в местна среда, въпреки че идеята за политическа коректност е световен маркер за развитото общество. Начинът, по който разбираме какво е политически некоректната реч, много зависи от езика на държавата, културната обусловеност и т. н. Например вербална агресия бе използвана често по време на последната предизборна камппания. Повечето дебати се превръщаха в словесни дуели, нямаше противопоставяне на платформи, а слушателите и зрителите се почустваха като свидетели на своеобразен семеен скандал, отбеляза доц. Сталянова.
Друг интересен аспект е празнословието. Много често слушаме изречения със сложна структура, които са изпълнени с думи от чужд произход, но в повечето случаи в тях не се казва нищо конкретно. Затова и слушателите остават с впечатлението, че ораторът или не е много наясно с материята, или иска нещо да скрие. Това е световен феномен и дори има своят лингвистичен термин - "брюкселски новоговор".
Напоследък се наблюдава тенденция за завръщане на усилията към добро изразяване на родния език, но това не толкова лесно, тъй като навсякъде сме потопени в англоезична среда. Българските думи, които знаем още от детството си, но не ги употребяваме често, отиват в периферията на езиковото ни съзнание и трябват усилия и време, за да можем да ги извикаме отново в употреба.
Интересно е също, че голяма част от традиционните български фразеологизми като "да се оплачеш на арменския поп", "оглеждам се като обран еврейн" или "лъже като циганин", от гледна точка на политически коректното говорене, вече би трябвало да бъдат избягвани. Някои други пък съдържат политически некоректни думи, но в тях няма нищо обидно и негативно. Такъв пример е "умря циганката, която те хвалеше".
Доц. Надежда Стелянова обобщи, че най-важно за правилното говорене и писане и да се съобразяваме със ситуацията, в която се намираме. Не може да се твърди, че изисканата академична реч, колкото и да изглежда красива, е най-подходящото поведение във всяка ситуация.
Гиргина и Пламена Гиргинови, възпитанички на Детския радиохор, за предстоящите си изяви и барокови концерти: "Сезонът бе изключително интензивен и под знака на педагогически успехи, и с концерти. (Гиргина) Вървя по нейните стъпки. (Пламена) Първата проява сега е в петък 20, в музея "Борис Христов" (подробности в звуковия файл). В последните години..
Георги Тошев за "Деня на Парцалев": "В живота на всеки един от нас има незабравими. Добрата новина са многото млади хора в залите, където представяме филма и книгата за Парцалев. В живота му има много щастливи и тъжни моменти. Пътуването ми в живота на Парцалев започна преди 6 години, благодаря на Татяна Лолова и Стоянка Мутафова, които го наричаха..
„ Берлин. Порто. София “ е визуален дневник на едно артистично пътуване – през градове, материали и лични трансформации. В новата си изложба Петър Пондев представя серия от картини създадени чрез тъфтинг - техника – колкото старинна, толкова и набираща популярност в момента: "Преди няколко години реших да напусна Берлин след 11 години там. Търсех нов..
В навечерието на Еньовден семинар по холистична медицина „Лечебните билки и влиянието им върху здравето“ с Анна Илиева разкрива влиянието им за човешкото здраве: "В детството си научих за прадядо си, известен билкар в Северна България. В някакъв момент започнах да се занимавам с билки. В цял свят от 30 години се възражда интересът към билките. Много..
Здравко Петров от "Исторически маршрути" разказва историята на Сточна гара, а и на Централна гара. Какво налага строежа ѝ в края на 20-те и какво е интересното на сградата ѝ? Как повлиява тя на околните квартали, както и новопостроената гара Подуене? Теодор Караколев от "Български архитектурен модернизъм" пък говори за т.н. "Вехтошарски пазар". Коя е тя..
Коя в действителност е главната героиня от Вазовата пиеса “Към пропаст”. Наистина ли любовта на цар Иван Александър към еврейката Сара му е повлияла толкова пагубно, че той губи държавническия си разсъдък? Бракът им е възприеман и оценяван като безпрецедентен случай в династичната история на България и Средновековна Европа. Всъщност това е една от..
Мобилното студио на Радиокафе е на събитието " България на пет океана " - в ИЕЦ от 11 до 17:30: Започваме с Валерия Джукич , оперативен директор и модератор на образователен панел: "Борим се страната да стане по-добро място за стартъпи, дълбоко сме убедени в това. Фалирали сме много компании - без грешката няма как да се научиш. Има възможности..