Правилното говорене е съобразеното с обстановката

Доц Сталянова коментира книгата "Силата на публичната реч", също свързана с проекта. В това издание езикът на омразата е разгледана по-скоро в местна среда, въпреки че идеята за политическа коректност е световен маркер за развитото общество. Начинът, по който разбираме какво е политически некоректната реч, много зависи от езика на държавата, културната обусловеност и т. н.  Например вербална агресия бе използвана често по време на последната предизборна камппания. Повечето дебати се превръщаха в словесни дуели, нямаше противопоставяне на платформи, а слушателите и зрителите се почустваха като свидетели на своеобразен семеен скандал, отбеляза доц. Сталянова.

Друг интересен аспект е празнословието. Много често слушаме изречения със сложна структура, които са изпълнени с думи от чужд произход, но в повечето случаи в тях не се казва нищо конкретно. Затова и слушателите остават с впечатлението, че ораторът или не е много наясно с материята, или иска нещо да скрие. Това е световен феномен и дори има своят лингвистичен термин - "брюкселски новоговор".

Напоследък се наблюдава тенденция за завръщане на усилията към добро изразяване на родния език, но това не толкова лесно, тъй като навсякъде сме потопени в англоезична среда. Българските думи, които знаем още от детството си, но не ги употребяваме често, отиват в периферията на езиковото ни съзнание и трябват усилия и време, за да можем да ги извикаме отново в употреба.

Интересно е също, че голяма част от традиционните български фразеологизми като "да се оплачеш на арменския поп", "оглеждам се като обран еврейн" или "лъже като циганин", от гледна точка на политически коректното говорене, вече би трябвало да бъдат избягвани. Някои други пък съдържат политически некоректни думи, но в тях няма нищо обидно и негативно. Такъв пример е "умря циганката, която те хвалеше".

Доц. Надежда Стелянова обобщи, че най-важно за правилното говорене и писане и да се съобразяваме със ситуацията, в която се намираме. Не може да се твърди, че изисканата академична реч, колкото и да изглежда красива, е най-подходящото поведение във всяка ситуация.