“Загреб не е просто един град музей, казва проф. Елдъров - този град наистина живее, живее много интензивно”. Той ни разказва още за културните връзки между Хърватия и България, които особено в ранните години на Третата българска държава, са изключително силни. Отношенията между българи и хървати от края на XIX, началото на XX век се базират върху една нескрита взаимна симпатия, която пък се корени в активния културен обмен. Българите тогава стават известни в Хърватия с двете си най-характерни национални черти, споделя проф. Елдъров - трудолюбие и ученолюбие.
Трудолюбие покрай българските градинари и зеленчукопроизводители, които само за десетилетие се заселват там и се прочуват като ненадминати майстори градинари, произвеждащи качествена и евтина продукция. Дотолкова позициите им са били важни за изхранването на Загреб по това време, че когато се връщат в България и биват мобилизирани по време на Балканските войни, в Загреб настава продоволствена криза. И до днес, казва професор Елдъров, някои от по-възрастните хървати говорят с уважение за българските зеленчуци.
В някои факултети на Загребския университет пък студентите от Следосвобожденска България са били мнозинство. Често са били давани за пример не само заради своята прилежност и академични постижения, но и заради активните си граждански позиции.
За културните връзки между страните можем да споменем и още много факти, като това, че Българската държавна печатница, като институция, е създадена с хърватско участие на печатари и типографи. По това време и много учебници за началното образование в България са или преводи от хърватски или преработки, направени от педагозите, получили образованието си в Загребския университет. Театрални дейци от Хърватия също така имат заслуги в ранното развитие на българското театрално изкуство.
Чуйте още по темата от проф. Светлозар Елдъров в звуковия файл.
Адв. Иван Демерджиев е с приза "Кантора на годината": "Много по-ценно е да получиш колективна награда, отколкото индивидуална. За съжаление има опити да бъде превзета и адвокатурата. Тя често е последна преграда. Политическата криза изглежда като фарс за сметка на хората. Ситуацията в Парламента отслабва държавата. Промените в Конституцията показаха..
Нина-Никол Хамилтън и Зий Ребело за поредна година организират Националните правосъдни награди и Благотворителния бал на юристите: "Делото на годината е изцяло про боно. За пръв път имаме сделка на годината, която е сред най-големите в Европа, милиард и половина. За пръв път имахме и категория за ЧСИ. Благодаря от сърце на художниците, които..
Поли Кинова е дизайнер, носител на приза Златна игла, с дългогодишно отношение към Благотворителния бал на юристите: "Преди повече от 20 г. започнах да експериментирам с материи. Осъзнах, че модата изразява емоции и това е начинът да комуникирам със света. Работата на дизайнера е креативна, но има неизвестност и несигурност, които са част от..
Кои са наградените в 12-те Национални награди за правосъдие „Темида – цената на истината“? Каква е мисията на благотворителния бал на юристите тази година. Говорим за предизвикателствата пред юридическата гилдия в България. В първия час на Радиокафе разговаряме с адв. Христиан Митев – носител на приза "Адвокат в медиите": "Тази година имаше..
Юбилейна изложба на ректора на Националната художествена академия проф. Георги Янков със заглание „Нео Ренесанс“ може да бъде видяна в столичната галерия „Райко Алексиев“. Инсталации, плакати и нови произведения от художника са включени в експозицията. Повече за нея и за изкуството ще чуем от самия Георги Янков: "В изкуството времето е..
Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите. Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..
Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна. Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..