Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Загреб не е град-музей, а много жива и активна столица

С красивото си крайбрежие на Адриатика - Далмация и Истрия, планини и гори в Лика и Горски котар, множество живописни острови и езера, Хърватия е една прекрасна страна за туризъм. Невероятната градска култура на по-големите хърватски градове пък привлича туристи от цял свят. Ако преди години основният туристически поток се е отправял към крайбрежието, днес столицата Загреб се очертава като предпочитана туристическа дестинация, която очарова с множество културни и социални събития.

За Загреб разказва проф. дин Светлозар Елдъров от Института за балканистика с център по тракология към БАН. Като резултат от научния си труд и конференции, институтът има издадени 13 сборника - една истинска енциклопедия от над 2000 страници, изследващи българо-хърватските отношения от Средновековието до наши дни.

“Загреб не е просто един град музей, казва проф. Елдъров - този град наистина живее, живее много интензивно”. Той ни разказва още за културните връзки между Хърватия и България, които особено в ранните години на Третата българска държава, са изключително силни. Отношенията между българи и хървати от края на XIX, началото на XX век се базират върху една нескрита взаимна симпатия, която пък се корени в активния културен обмен. Българите тогава стават известни в Хърватия с двете си най-характерни национални черти, споделя проф. Елдъров - трудолюбие и ученолюбие. проф. Светлозар Елдъров

Трудолюбие покрай българските градинари и зеленчукопроизводители, които само за десетилетие се заселват там и се прочуват като ненадминати майстори градинари, произвеждащи качествена и евтина продукция. Дотолкова позициите им са били важни за изхранването на Загреб по това време, че когато се връщат в България и биват мобилизирани по време на Балканските войни, в Загреб настава продоволствена криза. И до днес, казва професор Елдъров, някои от по-възрастните хървати говорят с уважение за българските зеленчуци.

В някои факултети на Загребския университет пък студентите от Следосвобожденска България са били мнозинство. Често са били давани за пример не само заради своята прилежност и академични постижения, но и заради активните си граждански позиции.

За културните връзки между страните можем да споменем и още много факти, като това, че Българската държавна печатница, като институция, е създадена с хърватско участие на печатари и типографи. По това време и много учебници за началното образование в България са или преводи от хърватски или преработки, направени от педагозите, получили образованието си в Загребския университет. Театрални дейци от Хърватия също така имат заслуги в ранното развитие на българското театрално изкуство. 

Чуйте още по темата от проф. Светлозар Елдъров в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
адв.Дерменджиев

Политическата криза изглежда като фарс за сметка на хората

Адв. Иван Демерджиев е с приза "Кантора на годината": "Много по-ценно е да получиш колективна награда, отколкото индивидуална. За съжаление има опити да бъде превзета и адвокатурата. Тя често е последна преграда. Политическата криза изглежда като фарс за сметка на хората. Ситуацията в Парламента отслабва държавата. Промените в Конституцията показаха..

публикувано на 01.12.24 в 11:54
С адв.Петър Николов

Успехът не е в това, което притежаваш, а това, което правиш

Нина-Никол Хамилтън и Зий Ребело за поредна година организират Националните правосъдни награди и Благотворителния бал на юристите: "Делото на годината е изцяло про боно. За пръв път имаме сделка на годината, която е сред най-големите в Европа, милиард и половина. За пръв път имахме и категория за ЧСИ. Благодаря от сърце на художниците, които..

публикувано на 01.12.24 в 11:27
Поли Кинова

Вдъхновението е навсякъде

Поли Кинова е дизайнер, носител на приза Златна игла, с дългогодишно отношение към Благотворителния бал на юристите: "Преди повече от 20 г. започнах да експериментирам с материи. Осъзнах, че модата изразява емоции и това е начинът да комуникирам със света. Работата на дизайнера е креативна, но има неизвестност и несигурност, които са част от..

публикувано на 01.12.24 в 10:35
адв. Христиан Митев

Когато имаме възможност да помогнем, трябва да го направим

Кои са наградените в 12-те Национални награди за правосъдие „Темида – цената на истината“? Каква е мисията на благотворителния бал на юристите тази година. Говорим за предизвикателствата пред юридическата гилдия в България. В първия час на Радиокафе разговаряме с адв. Христиан Митев – носител на приза "Адвокат в медиите": "Тази година имаше..

публикувано на 01.12.24 в 10:02
Нео Ренесанс

Нео Ренесанс в галерия „Райко Алексиев“

Юбилейна изложба на ректора на Националната художествена академия проф. Георги Янков със заглание „Нео Ренесанс“ може да бъде видяна в столичната галерия „Райко Алексиев“. Инсталации, плакати и нови произведения от художника са включени в експозицията. Повече за нея и за изкуството ще чуем от самия Георги Янков: "В изкуството времето е..

публикувано на 01.12.24 в 10:00
Захари Зограф

Историята оживява - Захари Зограф и тайнствената и явна Ралу Коциасоглу

Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите.  Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..

публикувано на 30.11.24 в 16:00

Софийски разкази - Стара София в спомени

Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна.  Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..

публикувано на 30.11.24 в 15:00