Загреб не е град-музей, а много жива и активна столица

публикувано на 06.11.19 в 16:06

Хърватия се отличава с невероятната градска култура

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

С красивото си крайбрежие на Адриатика - Далмация и Истрия, планини и гори в Лика и Горски котар, множество живописни острови и езера, Хърватия е една прекрасна страна за туризъм. Невероятната градска култура на по-големите хърватски градове пък привлича туристи от цял свят. Ако преди години основният туристически поток се е отправял към крайбрежието, днес столицата Загреб се очертава като предпочитана туристическа дестинация, която очарова с множество културни и социални събития.

За Загреб разказва проф. дин Светлозар Елдъров от Института за балканистика с център по тракология към БАН. Като резултат от научния си труд и конференции, институтът има издадени 13 сборника - една истинска енциклопедия от над 2000 страници, изследващи българо-хърватските отношения от Средновековието до наши дни.

“Загреб не е просто един град музей, казва проф. Елдъров - този град наистина живее, живее много интензивно”. Той ни разказва още за културните връзки между Хърватия и България, които особено в ранните години на Третата българска държава, са изключително силни. Отношенията между българи и хървати от края на XIX, началото на XX век се базират върху една нескрита взаимна симпатия, която пък се корени в активния културен обмен. Българите тогава стават известни в Хърватия с двете си най-характерни национални черти, споделя проф. Елдъров - трудолюбие и ученолюбие. проф. Светлозар Елдъров

Трудолюбие покрай българските градинари и зеленчукопроизводители, които само за десетилетие се заселват там и се прочуват като ненадминати майстори градинари, произвеждащи качествена и евтина продукция. Дотолкова позициите им са били важни за изхранването на Загреб по това време, че когато се връщат в България и биват мобилизирани по време на Балканските войни, в Загреб настава продоволствена криза. И до днес, казва професор Елдъров, някои от по-възрастните хървати говорят с уважение за българските зеленчуци.

В някои факултети на Загребския университет пък студентите от Следосвобожденска България са били мнозинство. Често са били давани за пример не само заради своята прилежност и академични постижения, но и заради активните си граждански позиции.

За културните връзки между страните можем да споменем и още много факти, като това, че Българската държавна печатница, като институция, е създадена с хърватско участие на печатари и типографи. По това време и много учебници за началното образование в България са или преводи от хърватски или преработки, направени от педагозите, получили образованието си в Загребския университет. Театрални дейци от Хърватия също така имат заслуги в ранното развитие на българското театрално изкуство.

Чуйте още по темата от проф. Светлозар Елдъров в звуковия файл.