Сдружение "Мещра" - изкуството да възродиш за нов живот старите къщи

публикувано на 07.11.19 в 16:13

Снимка: transfiguration-festival.com

Старите къщи се вписват много хармонично в природата

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Тази седмица в предаването “Радиоприемница” говорим за маскарадите, ритуалите, целия колорит на костюмите и маските. За да се случат по възможно най-автентичен начин подобен род събития, трябва да съхраним архитектурното и културното ни наследство. С тази задача са се заели от сдружение “Мещра”. Това е организация на специалисти в областта на опазването на културното и природно наследство. Гостува ни председателят на сдружението арх. Ирина Аргирова.

“Сдружението е съставено от архитекти - инженери. Чрез нашите дейности, търсим традиционни строителни практики, и носителите, които могат да ги покажат. Самото име “мещра” означава майстор”, казва арх. Аргирова и обяснява, че тези хора стават все по-малко. Вече 4 години архитектите търсят такива стари майстори в страната и добрата новина е, че все още ги намират. Освен това има и млади хора, които искат да се занимават с това и това знание може да бъде съхранено.

Историята си сдружението започва в с. Долен, където са поканени на Зенит фюжън фестивал. Там те участват като архитекти и изследователи, с афинитет към опазване на културното наследство. Помагат с работилници и архитектурни разходки. От сдружението вече работят и с образователни институции и музеи, а след като стават официално сдружение “Мещра”, създават проекта “Добър ден, майсторе. Как я построи?” в Странджа.

“Това беше един проект с палитра от терени, проучвания, с работилници, с намерените майстори, с изложба, която достигна и до София - в НДК и в Национален етнографски музей”. Тогава от сдружението създават свое място и в мрежата, където публикуват резултатите от своите теренни проучвания.
Една от целите на проекта в Странджа е да намерят тези майстори, които все още могат да покажат традиционните практики. “За Странджа е много интересна къщата с дъсчена обшивка и самите покриви, които са по-различни от планинската къща - те са покрити с едноулучни керемиди”, казва Ирина. Там те намират двама майстори - един, владеещ цепенето на дъски, за да се реставрира една такава къща с дъсчена обшивка, а другият майстор припокрива със специалните керемиди покриви.

Проектът продължава една година - 2016 - 2017, и през този период от сдружението правят теренни проучвания на място и разговарят с местните хора, за да открият майсторите. Третият майстор, който намират там, е кошничар. След проучванията, които правят от сдружението, създават и майсторски работилници, на които старите майстори предават знанията си.

“Хората започват да оценяват тази традиционна архитектура и нейните качества”, казва Илина. Има възраждане на малките села, млади хора се завръщат и възстановяват старите къщи или чужденци, които купуват старите български къщи и ги реновират. За да бъде запазен архитектурният облик, трябва да се знае как да бъде направено това. Все още има такива села, които са запазили автентичния си облик. В Странджа такива са селата Кондолово, Заберново, Кости и Българово.

Традиционната архитектура е съставена изцяло от естествени материали и затова сдружението е не само за архитектурно, но и за природно наследство. “Тази архитектура се вписва много хармонично в природата и в мястото, където е”.

Проектът на сдружението от тази година е “В света на Старопланинската архитектура”, осъществява се съвместно с Етнографски музей на открито „Етър“. Във всички проекти, които са правили, и в различните села, където са били, архитектите виждат неправилно реставрирани стари къщи, както и смесване на съвременни материали с традиционни.