Днес се опитваме да разберем как помним града. Какво от него остава в съзнанието на хората, кое изчезва с времето…
За разсъжденията по тези и други въпроси помага арх. Димитър Механджиев. Самият той провежда архитектурни разходки из София.
Избрал архитектурата за своя професия, той признава, че с времето е обикнал сградите, градските пространства, следи с интерес това, което се случва. Със свои колеги решили да участват в „КвАРТал фестивал“ и да разкажат какво чувстват към София и от какво се поражда тази обич – от огромната, богата и ценна история. Истинските неща и истории, които са не само зад каменните фасади, зад имената на улиците, но донякъде и в сърцата на хората, които са живели или живеят в тях.
Арх. Механджиев оприличи София на проектантски пластове паус, наслагвани с времето, в резултат на което се е получила тази среда - със сгради, които са разнообразни, със свой дух и стил, в зависимост от периода, в който се строени…
Столицата ни е минала през следосвобожденския стремеж да се отърси от турския изглед, по-късно свой градски отпечатък слага царска България, стремежът към промяна в начина на живот, използването на автомобили и обществен транспорт, Втората световна война, бомбардировките, соц-епохата, озеленяването…
Човек е сложно същество, което има нужда от това, да изпитва, да преживява, да потребява – култура, изкуство, да изпитва общност. Всички тези нещо се съчетават в града. Затова е важно да ги пазим и помним. Това ни прави душевно по-богати като хора и като общество.
Арх. Механджиев различава лична и общностна памет за местата града, в зависимост от индивидуално преживяните моменти и случки (улиците в квартала, училището) или събитията, в които сме участвали в/с група (площади, градинки, паметници).
Местата на обществена памет не трябва да е само мъж на кон, не бива да забравяме или да загърбваме неприятната памет – допълва арх. Механджиев. – Напоследък романтизираме или героизираме по-далечното минало, защото ни е срам от настоящето. Но болезнените спомени са важни.
Димитър Механджиев е на мнение, че бившата Централна минерална баня трябва да възстанови функцията си.
Музеят на София трябва да се разгърне, в момента той предлага експозиция, която не е нито за софиянци, нито за чуждестранните туристи, които идват тук, за да видят ориенталска или социалистическа визия. Той (по)казва София като европейски град, а не разказва историята…
За опазването на културното и архитектурното богатство Столичната община трябва да играе ключова роля за помощ с експертиза и финанси, както и с контрол, допълва арх. Механджиев.
Чуйте целия разговор с арх. Димитър Механджиев.
Днешният герой е скулпторът Андрей Николов, чиято "Червена къща" е незаменима част от културния живот на столицата ни: "С часове гледах ангелчето" - така Андрей Николов разказва пред Христо Бръзицов за първите си художествени впечатления от родната му Враца (става дума за малка скулптура в местната църква). 225 хиляди лв му струва дворното място,..
Никола Образописов-Консулата е героят на малката ни поредица, с въвеждащи думи от Любомир Николов, уредник в Градския музей на Самоков: "Запазени са и артефакти от другите дейности на Никола Образописов, като счетниците. По поръчка на самоковското градско управление рисува три платна за Пловдивското изложение. От това време са запазени и първите му..
Гюрга Пинджурова отказва кариера в европейските оперни театри, за да стане даскалица в Трънско и да изминава по 30 км на кон до затънтеното село, където преподава. Причината? Любов, естествено. Защото докато взима петте години за три, за да завърши със златен медал консерваторията в Прага, певицата с красивия контраалт не е забравила усмивката на..
Ролята на книжните клубове за четящите и издателския бизнес – Темз Арабаджиева от „С книги под завивките“: "Книгите могат да бъдат поле на разпалени диспути. Книжните клубове са някогашните социални мрежи. Историята им е част от развитието на цивилизацията. Били са стожери на интелектуалците. Дикенс, Т.С.Елиът, Вирджиния Уулф са били техни членове..
Поне 200 ученички от 5 училища в София ще получат обучение, свързано с менструалното здраве. Проектът се нарича "EndoGirl" и е плод на съвместната работа на Фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве" и Фондация "Бикоуз". Слушаме Катерина Иванова - един от основателите на Фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве" : "Аз самата съм пациент с..
Пернишката крепост става домакин на третото издание фестивала "KraKra Jazz" , който събира на една сцена на 15.08 и 16.08 български и чуждестранни изпълнители. Входът е свободен и за двете концертни вечери, като вратите отварят в 19:30 ч. Сред акцентите тази година са британската група Stereo MC's, култовите Fun Lovin' Criminals от САЩ и..
10 години „Проект Бузлуджа”: А Story to Share: на 15 – 17 август ни очакват богата културна програма, впечатляващо 3D мапинг шоу, красива природа и добро настроение пред самия монумент с вход свободен. Подробности от арх.Дора Иванова от фондация „Проект Бузлуджа“: "Свирили сме там и през 2023, хората са приветливи, фестивалът се развива. Тази..