Доц. д-р Александър Христов: Българите са разумни потребители

публикувано на 04.12.19 в 17:45

Александър Христов

Снимка: Ани Петрова

Освен отговорен потребител, българинът става и по-критичен към производителите

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На свръхконсуматорството и идеите за отговорно потребление е посветено предаването “Радиоприемница” тази седмица.
Началото на предпразничното пазаруване е вече факт. С реални и не чак толкова реални намаления. Действително ли имаме нужда от всичко, което купуваме в тези дни, а и през останалото време от годината. Какви са икономическите, маркетинговите, екологичните, психологичните аспекти на консуматорството и свръконсуматорството, от една страна, и отговорното потребление и устойчивото развитие, от друга страна?

“Потреблението в съвременния свят е от една страна средство, за да задоволяваме потребностите си, от друга страна, е и признак за социален статус. Предметите, които си купуваме ни обозначават по някакъв начин. Потреблението и продуктите, които купуваме са свързани и с начина, по който искаме да изглеждаме”, казва доц. д-р Александър Христов - експерт по маркетинг и комуникации, преподавател в УНСС и Нов български университет. Съвсем скоро той представи и книгата си „42 закона на ПР“. Той е един от тримата създатели на Центъра за анализи и кризисни комуникации заедно с Любомир Аламанов и Даниел Киряков.

“Говорим за свръхпотребление, защото имаме възможност да потребяваме много. Когато нямахме възможност преди 30 г., никой не говореше за свръхпотребление. От друга страна, обаче заедно с това свръхпотребление се зараждат и движения за отговорно потребление. То не е свързано само с отношение към околната среда, а с отношенията между хората. Дали и доколко отношенията между тях могат и трябва да бъдат опосредствени през някакъв продукт. Отговорното потребление е свързано с това да правиш сметка на средствата си, което е някакъв вид финансова култура, да потребяваш продукти, които удовлетворяват някакви твои потребности, но не прекаляваш с това”.

Потреблението има отношение към развитието на икономиката и нарастването на доходите, но благосъстоянието се увеличава и по други причини. Интересен факт е, че отговорното потребление е възможно при развитите общества, а в по-бедните е възможно, но когато се увеличи благосъстоянието, защото няма как да обясниш на човек, който няма пари за лекарства, че трябва да купува по-скъпа опаковка, която обаче е биоразградима.

“Българинът потребява все по-разумно и хубавото е, че потребява все по-отговорно към себе си и към околните. Освен това е все по-критичен, което е хубаво, защото оказва натиск върху производителите да поддържат достатъчно добро ниво на качество и обслужване”, казва Александър Христов.

От друга страна, според него, българите пазаруват кампанийно, както сега по Коледа. Същото се случва и по време на абитуриентските балове или пък за сватба. Тогава те харчат повече, отколкото могат да си позволят, и взимат заеми. Това е признак, че все още има какво да се отработва във финансовата култура на българите. Същото показват и данните на фирмите за бързи кредити - повечето хора теглят заем за ремонт, абитуриентски бал, сватба. Това е национална характеристика.

Като цяло обаче повечето българи потребяват обмислено. Освен всичко друго, повечето българи нямат пари за всичко, което искат и това допълнително ги стимулира да пазаруват разумно.

Маркетинговият експерт стана част и от кампанията “Щедрият вторник”, чиято идея е виртуалните общности да помогнат на хората да даряват и да се стимулира дарителството, като кампанията тази година е посветена на дарителството в училище.

Потребителската култура се възпитава и ако родителите имат финансова култура и потребяват умерено, децата ще възприемат същия модел на поведение. Друго наблюдение на маркетолозите е, че хората предпочитат да купуват стоки от социално отговорни компании.

За книгата си „42 закона на ПР“, Александър Христов казва, че е ироничен и близък до истината поглед върху комуникационната действителност.
“През тези закони прозират много важни истини като това, че добър ПР не можеш да правиш, ако имаш калпав продукт или калпав политик. Добрият ПР няма как да се случи, ако се опитваш да лъжеш открито и директно. Това са изстрадани истини, поднесени с ирония и самоирония”.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Доц. д-р Александър Христов: Българите са разумни потребители

Историята оживява - Георги Белстойнев

Адресите на любовта - Александър Батенберг

Облачно с валежи от дъжд над по-голямата част от страната

"Форум", 27.11.25: Протестът беше масов, емоционален, успешен

От "Софийска вода" очакват 95% изпълнение на инвестиционната си програма за 2025 г.

Обществото се тревожи от насилието над/сред деца, но не подкрепя достатъчно

Академията за мода в трескава подготовка за годишните награди "Златна игла"