Жените в българската култура и наука - професионалисти, запазили своята женственост

публикувано на 11.12.19 в 15:20

Все още има неразказани истории за видни българки

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За приноса на жените в българската литературна и културна история разказва в предаването “Радиоприемница” Катя Зографова - известната българска литературна историчка, литературоведка и писателка, която е член на Дамския литературен салон “Евгения Марс”, в Клуба на българските писателки и е директор на музея “Н.Й. Вапцаров”.

Катя Зографова е автор и на изследването “Многоликата българка - забележителни жени от Възраждането до наши дни”.
“Аз се вълнувам поне от 20 години от тази теми за приноса на жените в българската литература и култура”, казва тя.

Все още има неразказани истории за видни българки и “Многоликата българка” ще има свое продължение “Българката”, макар че наскоро излезе друга книга на подобна тематика - “Аз съм българка” на Петя Александрова, а 40 млади художнички са направили илюстрации на жените, за които се разказва.Към историите на забележителните български жени ще бъдат добавени историите на българки от седем столетия назад.

Първата героиня ще бъде Кера Тамара, въпреки оскъдните документи за нея, тя е важна заради саможертвата, която прави за България. Тази саможертва се повтаря и по-късно при многобройните, но анонимни жени от Априлското въстание. Остава неизвестна съдбата на първата българска лекарка д-р Тота Венкова.

“Какво се случва с всички забележителни жени - най-често, когато говорим за поетесите, те остават без семейства или без деца. Единствената от големите поетеси Багряна е тази, която има син и продължение на рода си, но заради това че изостава детето си, когато заминава за Мюнхен, се крие от детето коя е майка му.Още по-тежка е съдбата на Екатерина Ненчева, която въпреки борбата на Веселин Ханчев, остава без гроб.

Сложната съдба на видните българки не подминава и акад. Жана Гълъбова, която работи в изолация след 9 септември 1944 г., активно превежда, но заедно с Константин Гълъбов нямат собствени деца. А огромният архив, който събира, включително и писмо на Алберт Айнщайн до Константин Гълъбов, е бил предаден на вторични суровини след смъртта ѝ.

В продължението ще бъде включена и историята на Васка Емануилова, защото най-значимата българска скулпторка и дарителка на София.
“Нуждата от единение и това усещане нашето поколение да се сроди с тези жени, да не си мислим, че ние живеем най-тежко, в най-сложното време, да видим света през биографиите на тези жени, които са имали страшно мъчителни житейски пътища и въпреки това са запазвали духа и дори красотата си, затова Юлия Кръстева ги нарича “интересните българки”, великолепни професионалистки, които обаче съхраняват и своята женственост.
Чуйте целия разговор в звуковия файл.