Втори ден в „Радиоприемница“ обсъждаме европейските политики. Днес се спираме на дневния ред на европейските институции, приоритетите за бъдещето на Европа, мобилизирането на младите хора в Европа в различни граждански протести.
В студиото гостуват Александра Ваковска и Росица Лилова - студентки по европеистика, които стажуват в различни дипломатически и европейски институции.
Надявахме се младежкият вот на евроизборите да повлияят позитивно, но това не стана. Липсата на младежки вот се усети, затова и се получи фрагментарността в конфигурацията на Европарламента, което пък се отразява на процедурата по вземане на решения. Увеличава се и бюрокрацията – това коментираха Александра Ваковска. – Младите гласуваха по начин, който не осигури желаната промяна.
Във Франция и Белгия повече от младите участваха в изборите, но като цяло в ЕС и в България се оказа, че активността е с 5% по-ниска отколкото през 2014-а
Евроскептицизмът се усети на изборите. Европа е тръгнала в много и различни посоки – смята Росица Лилова.– Често пъти има доказателства, че младежта се вълнува повече от националните проблеми, отколкото от общоевропейските.
Решенията в Европарламента по традиция се вземат с консенсус между две от трите емропейски семейства (консервативната група, социалисти и либерали) – коментира доц. Румяна Коларова, политолог и преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“. – Новото е, че към тях трябва да се присъединят и зелените партии. Затова, а и не само затова, излиза на дневен ред темата на екологията, „зелената сделка“. И тук водещото не е толкова опазването на околната среда само по себе си, колкото качествената промяна в модела индустрия, енергетика, около който трябва да се организират европейските общества, върху който трябва да стъпят европейските икономики. Всичко това не е въпрос на искане на младите, а по-скоро въпрос на баланс на мнозинство в Европарламента.
Друга голяма тема, свързана и със зелената, е Африка. И това ще бъде водеща тема, защото зад нея излизат мигрантски потоци, екология, значението на други неевропейски икономики и т.н.
Друга доминираща тема е Брекзит. Още не е затворена страница.
Не на последно място значение ще имат и правителствените кризи в националните правителства на Стария контитент. Примерите са в Белгия, Испания…
Очевидно има разместване на моделите.
Външната политика на ЕС трябва да е влиятелна. Европа е свикнала, но това е и необходимо и за света - европейските демокрации да имат водеща роля. Думата им да се чува и да се има предвид.
Амбицията на Европа е да тръгне напред. През изминалия мандат движението по ключовите въпроси на ЕС беше изключително бавно. Скоростта на политическите приоритети трябва да се промени. Но дали ще има капацитет и воля?
Решаваща е предстоящата среща на върха. Още повече, че се очаква икономическа стагнация.
Иначе сред нагласите у европейските граждани могат да се видят позитивни тенденции.
Движението на младите (Грета Тунберг и Изабела Ярванди /АнтиГрета/) е доказателство за едно ново поколение. За разлика от предишните генерации, при сегашните тийнейджъри престоят в ареста например (след участие в протест) е геройство и нещо нормално при единствения начин да се противопоставиш на системата. Това са деца, европейските институции нямат регламент, по който да се чуе техният глас и мнение. Те може и да не гласуват още, но все пак проявяват активност на европейски граждани, допълни доц. Коларова.
Включването на Западите Балкани в решенията и политиката на ЕС не само е важно, а е критично нужно, допълни Александра. Страните от този регион са податливи на влияния. Евроинтеграцията не бива да бъде само на думи.
Според Росица страните от Западните Балкани ще бъдат присъединени към ЕС, въпросът е кога…
Чуйте разговорите от това издание на Радиоприемница в звуковия файл.
Гостуваме на празника на община Етрополе. В началото с нас е Теодора Ботева, представител на местен бизнес:
Тази седмица (на 29 юни) беше отбелязан за поредна година Денят на Дунав под мотото „Да пазим Дунав син“. Всяка една от Дунавските държави беше избрала как да го отпразнува – например, във Видин започна фестивала на изкуствата „Реката“, в Тутракан се проведе конкурс за изработка на творба от естествени материали „Флората и фауната на Дунава“, в..
Разговорът е с Илия Христов - председател на сдружение “Сини сърца”. Именно организацията реализира проекта за Музей на футболен клуб “Левски” . Музеят е открит на 2 октомври 2019 година: Мястото е стадион “Георги Аспарухов” - Герена и в него всеки може да види някои от светините на клуба - учредителния протокол, легендарните трофеи “Улпия..
Софийски разкази - Старите софийски пазари: "В 1879 населениет вече е пораснало от почти 12 хиляди на цели 20 хиляди. Имало е множество чаршии до северната част на бул.Дондуков (днес - МС и ЦУМ), наблизо е бил и еврейският квартал. Касапската е съвпадала с района на днешния МС - крива уличка с дюкяни, пред които са били изложени части от животни...
Лили Големинова представя един от най-старите европейски музикални фестивали - „Варненско лято“ . Един от скорошните му акценти с пианиста Жюлиен Жерне, както ще разберем от нея, е типично френски като съчетание: " Международният музикален фестивал „Варненско лято“ скоро ще стане на впечатляващите 100 години. Всичко започва през 1926 година, когато..
Прочутата оперна прима Гена Димитрова среща съпруга си когато е студентка в Консерваторията и мие чиниите в мензата, за да се издържа. Тогава по-състоятелните ѝ колежки иронично се подсмихват, но именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска им казва веднъж "Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните"...
Първата българска лига по електронни спортове или видеоигри се завръща със своя четвърти сезон – повече от основателя Иван Кинчев. Финалите на националната училищна е-спорт лига започват днес, след което ще станат ясни новите училищни е-спорт шампиони на България: "Това е моментът, който всички чакат - това е кулминацията, с 4 отбора, за тях е..
Разкъсана облачност
Ясно