Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Справочна редакция е енциклопедията на БНР

Снимка: Ани Петрова

Повече от половин век БНР събира в своите архиви огромен масив от документи и материали. Справочна редакция притежава повече от 150 000 архивни единици, еквивалентни на стотици хиляди страници. Началото поставят четирима души, които започват да събират публикации по конкретна молба на журналисти от радиото.

През 1953 г. вече е създадена самостоятелна редакция с цел събиране и предоставяне информация за нуждите на всички програми и предавания на Националното радио. Задачата на екипа е да подпомага журналистите при подготовката на предаванията - всекидневно се събира, обработва и предоставя разнообразна информация по всички въпроси, представляващи обществен и журналистически интерес.

Десетки хиляди досиета съдържат над 2 млн. публикации за държавите в света и за България, за местни и световни събития, за международните организации, за българи и чужденци, разпределени в три тематични раздела - “България”, “Светът”, “Личности”. Нейните хранилища на български и на чужди езици се събират и систематизират в тематични отдели, статии от вестници и списания по различни въпроси. 

Много можете да прочетете и да чуете за радиото, има обаче подробности, които можете да научите само и единствено от ефира на радиото.
На скритите образи е посветено предаването "Радиоприемница" по повод 85-ата годишнина на БНР. 

Справочна редакция е структура, която смело може да се определи като конкурент на “Уикипедия” и неин предшественик. Тя е създадена 22 години след официалния старт на тогавашното държавно радио. Тогава редакторите са събирали изрезки от вестници, за да съхраняват информация за събития.

“Радиото е магия за тези, които го слушат и за тези, които го правят. Звукът, който стига до най-затънтеното кътче е магията за мен”, споделя Катерина Трайкова - ръководител отдел “Справочна редакция” в БНР. Тя работи в медията 30 години, все на едно и също място. Емилия Александрова - редактор в отдел “Справочна редакция” в БНР казва, че радиото е магия, защото от него се научава много. "Магия е да видиш как нашия труд се превръща в предаване или включване", казва тя. 

Информацията, която се подготвя от Справочния отдел е актуална и официална, тя е конкурентна на тази от електронната енциклопедия, тъй като е проверена от няколко източника, които се селектират благодарение на редакторите. Те подготвят справочници със събития, годишнини, срокове, обществено значими процедури, преглед на печата, мониторинг на радиото, до които имат достъп всички журналисти.

Справочната редакция на БНР работи и с външни посетители, които имат достъп до архивните единици срещу абонамент или такса. Студенти, журналисти от други медии, автори на книги са най-честите потребители на "Справочна редакция", казва Емилия Александрова.

От 2007 година отделът работи с две електронни системи, въз основа на които съдържанието, което създават има дигитален вид. Между 50 и 100 справки е правило радиото на ден, преди навлизането на новите технологии. Към днешна дата справките се правят с парола през вътрешна система,.

Към редакцията за справки функционира и библиотеката на БНР, в която се съхраняват повече 25 000 единици, а над 350 книги са антикварни със специален статут. 28 са ценните книги на общественото радио, които са купувани или дарени през времето. Тези заглавия ги няма дори в Националната библиотека, коментира Катерина Трайкова

Любопитните факти са разработени в структура през годините откакто е създадена редакцията. Там се пазят и интересни факти от историята на БНР. През целия януари, по повод 85-ата годишнина, колегите споделят във фейсбук страницата си интересни данни. 

"Първото по рода си и най-модерно радиостудио на Балканите" - така са определяли преди 90-ина години сградата на радиото на „Драган Цанков“ 4. Строежът му завършва през 1941, но англо-американските бомбардировки през 1944 г. нанасят сериозни щети на красивата бяла сграда, построена според указания на германската фирма "Телефункен". От фронтона ѝ се откъсва първата буква на надписа и остава зловещото „..адио София”.

В основата на репертоара на младото Радио София са плочите, записани от дружество „Симонавия". Пионер на звукозаписната индустрия у нас и собственик на "Симонавия" е … първият български летец, летял над родна територия - Симеон Константинов Петров (1888-1950). Разгадано, наименованието на дружеството означава СИМеОН АВИАтора. Макар и с вносни материали, първата българска плоча е записана през 1934 година.

Петров е известен и с факта, че през Първата световна война конструира авиационните бомби тип „Чаталджа”. По-късно чертежите са предадени на Германия и бомбата е използвана от Централните сили до края на конфликта. Той е първият началник на аеропланното училище, основател е и на Летище "Божурище".
Чуйте повече в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Посланикът на Република Полша в България Н. Пр. Мачей Шимански

Сигурността в Европа ще е основният приоритет на полското председателството на Съвета на ЕС

На 1 януари 2025 г. Полша пое председателството на Съвета на ЕС. Основен приоритет пред полското председателство ще е сигурността в Европа, каза пред Радио София посланикът на Република Полша в България Н. Пр. Мачей Шимански. "Хората искат да са сигурни от всякакви заплахи и искат да живеят добре“, посочи той. Н. Пр. Мачей Шимански..

публикувано на 10.01.25 в 16:11
Елена Телбис б БНР-Радио София

Насилието над жени в моноспектакъла "Prima Facie" на актрисата Елена Телбис

Тя е на световно ниво във всичко, което прави – по талант, по перо, справя се добре и като драматуррг, тя е Елена Телбис – мултифункионален плеймейкър в изкуството. В нейната скромност тя не желае да я наричат драматург, редом с големите имена като Константин Илиев и Стефан Цанев, но дебютът й за спектакъла “Боклук“ печели награда в..

публикувано на 10.01.25 в 15:45

Защо държавата трябва спешно да компенсира небитовите потребители на електроенергия?

Липсата на приет бюджет и удължителен закон създава сериозни проблеми за небитовите потребители на електроенергия. Няма регламентиран механизъм за компенсиране на свръхвисоките цени, което води до значително напрежение сред предприятията, стана ясно на среща с медиите на работодателските организации и представители на синдикатите...

публикувано на 10.01.25 в 15:20
Георги Киряков

Георги Киряков: А върху каква проектоуправленска програма преговарят партиите?

Трите партии ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН не са достатъчни, за да се стигне до редовно правителство. Нужна е подкрепа от четвърта политическа сила , но тук се отваря поле за спекулациите. Това коментира пред БНР-Радио София политологът Георги Киряков . "Досега най-добре щеше да е, ако всяка страна от преговорите направи отстъпка. Но това не..

публикувано на 10.01.25 в 14:54
Н.Пр. Флеминг Стендер - посланик на Кралство Дания в България

В Дания съществува много високо ниво на доверие между хората, както и към институциите

В посолството на Кралство Дания сме развълнувани от 2025 г., защото очакваме това да бъде супер година в дипломатически аспект. Дания очаква с нетърпение тази година, защото от средата на 2025 г. ще поеме председателството на Европейския съюз от Полша. Също така от 1 януари се присъединихме към Съвета за сигурност на ООН, както и към..

публикувано на 10.01.25 в 14:03
Яна Спиридонова и Дарси

Възможностите за щастие са неограничени, твърди Дарина Маркова-Дарси в песента си "Допамин"

Дарина Маркова – Дарси, споделя рецепта за усмивки с песента си "Допамин“ в предаването “Добър вечер, София“. Между кастингите в Уест Енд и обучението си в Кеймбридж, младата изпълнителка работи по дебютен албум. Повече разказва самата тя на живо в студиото ни. Тя е актриса, певица, но и спортна натура, до 7-и клас се занимава с плуване...

публикувано на 10.01.25 в 13:07

Щастието е най-сладко, когато е трудно

В края на миналата година, Агенция "Тренд“ публикува свое проучване за нагласите на българите спрямо 2024 г. и 2025 г., по поръчка на "24 часа“. Според изследването, близо една четвърт от българите определят 2024 г. като добра за България. 38% смятат, че 2025 г. ще бъде по-добра за страната ни. В личен план - 47% очакват 2025-та да е по-добра..

публикувано на 10.01.25 в 13:02