„Фондация „П.У.Л.С“ вече 20 години помага на хора, които са пострадали от насилие. Ние сме събрали екип от ентусиазирани хора, които желаят да помагат на онези малки и големи, които в живота си са срещнали насилие и се налага много често да сменят мястото, на което живеят. Това, което ние правим, е 24 - часова, 7 дни в седмицата, 365 или 366 дни в годината подкрепа на онези хора, които трябва да бягат, за да спасят живота си. Имаме изключително богата програма за подкрепа, която включва специалисти като психолози, адвокати, социални работници, логопеди, психиатри и всякакъв тип специалисти, които са необходими на един човек, който е пострадал от насилие“, казва Андонова
Няма ясна статистика колко е броят на хората, пострадали от насилие у нас. Повечето се страхуват да споделят за своята участ и дълги години мълчаливо живеят със своя насилник. Дали защото ги е срам, че ще бъдат определени като слаби, или не знаят към кого да се обърнат. Вероятно в такъв момент човек няма доверие на никого. Страхът и паниката парализират способността да се мисли трезво.
„Ако погледнем статистиката там, където съществуват организации за оказване на директна подкрепа, има повече сигнали и повече информация за хора, които са пострадали и имат нужда от подкрепа. На места, където няма организации като нашата, сигналите за насилие и мерките за незабавна защита, които законът предлага, са значително по-малко. Не защото насилие няма на тези места, а защото средата не предразполага към възможност за подкрепа“, допълва Юлия Андонова.
Помощта, която Юлия и колегите й оказват е денонощна. Опитът им ги е научил, че всеки човек носи у себе си уникален потенциал да се възстановява след стрес, катастрофално събитие или травматични преживявания. Вярват, че често, за да разгърне някой този потенциал, е нужно друг да му подаде ръка, в момент, в който е трудно той да се изправи сам.
Тези, чиито животи фондация „П.У.Л.С“ променя, никак не са малко. Около 200 души годишно получават закрила от нея.
„В нашето общество все още битува схващането, че жертвата сама си проси насилието“ - с тази погрешна нагласа се бори Юлия Андонова. Заслужава си предимно заради удовлетворението и блясъка в погледа на благодарния, спокоен вече спасен човек. Помощта идва от големите сърца на работещите във фондацията. Миналата година те дават начало на една инициатива, която връща щастието в сърцата на 16 многодетни майки. С помощта на дарители няколко семейства успяват да отидат за първи път на море.
„Заедно с над 100 души успяхме да направим едно лятно чудо. Успяхме да съберем необходимите средства и всички майки и деца – над 16 души, които към настоящия момент бяха настанени в кризисния център на нашата организация, имаха възможност да прекарат 10 летни, вълнуващи дни на морето през август. И това го направиха възможно стотици добри хора, които видяха нашата кауза в платформата и нашия апел за подкрепа. И това се случи! За повечето от майките с деца това бяха първите почивки без насилие. Първите почивки без викове и крясъци, без притеснения. Имаше дете, което посрещна рождения си ден на морето. Имаше малки деца, които за първи път бяха на море. Имаше майки, които за първи път бяха на море…“, разказва Юлия Андонова.
Юлия и колегите й са благодарни на онези, които също като тях помагат. Изповядват същите, вероятно правилните, ценности.
И докато всички мечтаем фирмата, в която работим да се разраства и с годините да има повече работа, то мечтата на Юлия е един ден фондацията им да спре да съществува. Ден, в който насилие няма да има, нужда от помощ също.Разговор с Иван Шишиев, автор на "Етюдите на София - 10 години в кадри" - книга, осветена на преводача. Посвещението идва дни преди принта. Кой е преводачът обаче? И кой е фотографският метод, използван от автора? "В началото снимах изключително черно-бяла София. Сега е изключително цветна. Някои от началните страници са от първите публикувани кадри,..
Наричат го "последният бохем на Копривщица" или "Чичо Сашо" от радиоточката на Копривщица. Като художник рисува своите вдъхновителки и неземната хубост на родния град. Четката му е искрена. Подробности от близкия му приятел Дойчо Иванов, уредник в къщата-музей "Димчо Дебелянов". Но и от друг копривщенец, бивш уредник на същата къща-музей Славимир Генчев...
Любовната история на Анастасия Макрелова и Йошинори Маеда започва със затъналия в преспи „Ориент-експрес“ – случка, описана от Агата Кристи. Японският журналист е приютен в дома на Макрелови, за да не измръзне в неотопления влак, но любовта между него и 19-годишната абитуриентка от Френския колеж Сийка избухва като волтова дъга. И нито..
На Фестивал на историческите бири в Требаселеге, Италия ни водят италианският бирен гуру Лоренцо Дабове и организаторът на фестивала, Винченцо Матерацо: "Абсолютен мит е това разделение на винен юг и бирен север. Всичките южни райони сме много заинтересовани от изкуството на бирата. В Италия няма много големи бирени традиции, но всичко правено е много..
Новата иновативна платморма за търсене на работа на Bulgaria wants you , ни е представена от Валерия Джукич, главен опертивен директор на Bulgaria Wants you: "Революционна чак, не бих казала, но прагматична - да! Обърнахме начина, по който се търси работа. Хора има, но трудно е за човек да се свърже с компанията, затова решихме да дадем на..
30-и Юбилеен Ратха Ятра Фестивал в България на Лятната сцена в парк „Борисова Градина”, на 21-ви септември (неделя) от 11:00 до 20:30 часа. По този повод сме с организатора Фахрадин Фахрадинов: "Това е духовна традиция, посветена на един Бог с много имена - това е името, на което се покланят, много е пъстро с активности за деца - писане на..
"Пазителите на Фенера: Оскар“ е новият роман на Радостина Николова. Това е първата книга от замислена поредица, която отваря важни теми, като корупцията – по разбираем и увлекателен за децата начин. Романът провокира младите читатели да мислят критично и да имат увереността, че могат да променят към по-добро дори и света на възрастните: "Идеята,..