„Фондация „П.У.Л.С“ вече 20 години помага на хора, които са пострадали от насилие. Ние сме събрали екип от ентусиазирани хора, които желаят да помагат на онези малки и големи, които в живота си са срещнали насилие и се налага много често да сменят мястото, на което живеят. Това, което ние правим, е 24 - часова, 7 дни в седмицата, 365 или 366 дни в годината подкрепа на онези хора, които трябва да бягат, за да спасят живота си. Имаме изключително богата програма за подкрепа, която включва специалисти като психолози, адвокати, социални работници, логопеди, психиатри и всякакъв тип специалисти, които са необходими на един човек, който е пострадал от насилие“, казва Андонова
Няма ясна статистика колко е броят на хората, пострадали от насилие у нас. Повечето се страхуват да споделят за своята участ и дълги години мълчаливо живеят със своя насилник. Дали защото ги е срам, че ще бъдат определени като слаби, или не знаят към кого да се обърнат. Вероятно в такъв момент човек няма доверие на никого. Страхът и паниката парализират способността да се мисли трезво.
„Ако погледнем статистиката там, където съществуват организации за оказване на директна подкрепа, има повече сигнали и повече информация за хора, които са пострадали и имат нужда от подкрепа. На места, където няма организации като нашата, сигналите за насилие и мерките за незабавна защита, които законът предлага, са значително по-малко. Не защото насилие няма на тези места, а защото средата не предразполага към възможност за подкрепа“, допълва Юлия Андонова.
Помощта, която Юлия и колегите й оказват е денонощна. Опитът им ги е научил, че всеки човек носи у себе си уникален потенциал да се възстановява след стрес, катастрофално събитие или травматични преживявания. Вярват, че често, за да разгърне някой този потенциал, е нужно друг да му подаде ръка, в момент, в който е трудно той да се изправи сам.
Тези, чиито животи фондация „П.У.Л.С“ променя, никак не са малко. Около 200 души годишно получават закрила от нея.
„В нашето общество все още битува схващането, че жертвата сама си проси насилието“ - с тази погрешна нагласа се бори Юлия Андонова. Заслужава си предимно заради удовлетворението и блясъка в погледа на благодарния, спокоен вече спасен човек. Помощта идва от големите сърца на работещите във фондацията. Миналата година те дават начало на една инициатива, която връща щастието в сърцата на 16 многодетни майки. С помощта на дарители няколко семейства успяват да отидат за първи път на море.
„Заедно с над 100 души успяхме да направим едно лятно чудо. Успяхме да съберем необходимите средства и всички майки и деца – над 16 души, които към настоящия момент бяха настанени в кризисния център на нашата организация, имаха възможност да прекарат 10 летни, вълнуващи дни на морето през август. И това го направиха възможно стотици добри хора, които видяха нашата кауза в платформата и нашия апел за подкрепа. И това се случи! За повечето от майките с деца това бяха първите почивки без насилие. Първите почивки без викове и крясъци, без притеснения. Имаше дете, което посрещна рождения си ден на морето. Имаше малки деца, които за първи път бяха на море. Имаше майки, които за първи път бяха на море…“, разказва Юлия Андонова.
Юлия и колегите й са благодарни на онези, които също като тях помагат. Изповядват същите, вероятно правилните, ценности.
И докато всички мечтаем фирмата, в която работим да се разраства и с годините да има повече работа, то мечтата на Юлия е един ден фондацията им да спре да съществува. Ден, в който насилие няма да има, нужда от помощ също.Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..