Трябва да се оценява и да се заплаща извършването на дейност, а не клиничната пътека

публикувано на 18.02.20 в 16:16

Пламен Таушанов – Председател на Управителния съвет на БАЗП

Снимка: Ани Петрова

В страната ни все още липсва и възможност за второ мнение

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

“Най-важният въпрос в здравната система, е че трябва да се оценява и да се заплаща извършването на дейност, а не клиничната пътека, процедура и т.н., т.е. какво е свършено. Това каза Пламен Таушанов - председател на УС на Българската асоциация за закрила на пациентите.

Според него, за да започне да се заплаща трябва да има разписани процедури по тази дейност, т.нар. “протоколи на поведение”, а такива няма. В момента НЗОК плаща по клинични пътеки, по някакъв алгоритъм, а това, според него, е несериозно.

Той е на мнение, че еднакво се заплащат от касата и изследванията, правени в скъпи и добре оборудвани болници, и в такива, с много стара техника, а това също е неправилно. От повече от 5 години е доказано, че изследванията, правени в страната, в повечето случаи са недостоверни и трябва да бъдат повторени в столична болница.

“Вече два пъти слушахме проекти на министъра на здравеопазването за нов здравен модел. Още при тези обсъждания стана ясно, че основното усилие е да се съсредоточим откъде да идват пари, дали от застрахователи да се включат допълнително пари и какво да прави пациентът, но същественият въпрос, който не се разреши от тези модели, е как да се подобри реално качеството на оказваната медицинска помощ, как пациентът по-малко да плаща и ако доплаща да знае за какво доплаща”, коментира Пламен Таушанов.

Според него големият проблем е, че българският пациент не знае какво да очаква, тъй като не е информиран за методната диагностика, която ще му бъде приложена, защо е избрана, кои са методите на лечение, какви са рисковете, каква е успеваемостта и пр. Според съществуващата правна система у нас, когато пациентът е напълно информиран за лечението, което ще му бъде приложено, за всички рискове и т.н., тогава се разпределя отговорността. У нас обаче пациентът е фалшиво информиран, т.е. щом се е подписал, значи е съгласен, коментира Таушанов.

Според него липсва изначално идея пациентската асоциация да бъде включена като участник в процеса, финансиран от държавата, от еврофондовете, за информиране на пациентите. Това е оставено да се случи на ниво лекар-пациент или лечебно заведение - пациент. Тези, които обръщат внимание на това информиране са частните лечебни заведения, защото искат да имат добри взаимоотношения с пациента и той да бъде доволен, допълва той.

Таушанов коментира и, че в страната ни все още липсва и възможност за второ мнение, което в западните страни е търсено, защото се разпределя отговорността за поставената диагноза и съответно за методите на лечение на пациента. Това второ мнение е свързано с финансиране от фонд и трябва да бъде получено в рамките на 24 часа.

Посочи също, че никой не контролира и медицинските лаборатории, които са над 400 в страната.

По темата с фалшивите болнични, той беше категоричен, че никой не би следвало да пипа болничните и да кара работника да плаща първите три дни. По важният въпрос е, че тепърва ще се урежда този въпрос. Това, което вече е факт, е че личният лекар вече не може да дава до 14 дни болничен, а само до 7. Всички лични лекари са категорични, че няма фалшиви болнични. Това, че народът е болен е очевидно и той няма как да не е болен, тъй като едва 38% от населението минава на годишни профилактични прегледи, т.е. самите пациенти не се грижат за здравето си, допълва още Таушанов.

Освен това, според него в здравеопазването не бива да се разглеждат инвестициите в модерна апаратура като разход, защото са свързани с подобряване на диагностиката и лечението на пациентите, или най-общо с подобряване на здравната помощ. В този смисъл държавата и общините са в дълг на обществото, защото не заплащат апаратурата в лечебните заведения, както и заплатата на работещите там. Трябва да има адекватно заплащане на медицинските сестри и на лекарите, защото това е причината тези хора да напускат страната, и да има липса на кадри. Таушанов е на мнение, че трябва да бъде намален броят на лечебните заведения и да се инвестира, ако трябва в медицински хеликоптери, отколкото да се поддържат лечебните заведения на места, без достатъчно кадри и качество на услугата, която се предлага.
Освен това у нас има свръххоспитализация, без това да е нужно, а понякога дори не се търси по-високо ниво на компетентност и това оказва влияние върху здравето на хората в кризисни моменти като инфаркти и инсулти.

Преди пациентът да отстоява правата си, трябва да има система, в която той да ги отстоява и тази система да е гарантирана. И до ден днешен няма законопроект за правата на пациентите. Няма и Фонд за обезщетение на пациенти. Няма органи, които да следят спазването на правата на пациентите. В момента единственият механизъм пациентът да защити правата си е чрез системата за информирано съгласие, допълва той.

Чуйте цялото интервю на Катя Василева с Пламен Таушанов в звуковия файл.

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Пламен Таушанов:

Трябва да се оценява и да се заплаща извършването на дейност, а не клиничната пътека

БНР подкасти:

"Форум", 07.11.25: Изборът на Зохран Мамдани – знак за продължаваща радикализация на американската политика

Ученици от Перник разширяват инициативата "Въздух за здраве"

Гтов е проектът за спортна площадка за колоездене и ролкови спортове в "Младост 3"

Новата българска комедия "Рожден ден" поставя сериозни теми за размисъл

Д-р Мина Христова: В условия на нестабилност, вярата в съдбата дава усещане на утеха

ФКИ организира философско-историческа дискусия "Желю Желев - президентът философ"

Стотици отменени полети след влизане в сила на директива за намаляване на въздушния трафик в САЩ

Защо и как ученици убеждават връстници за борба срещу вредното пушене

Българският филм "Лабиринтът на София" с първа награда на Zagreb TourFilm Festival 2025

За последните 30 г. раждаемостта в България е намаляла с 33%