Зелените клинове на София, които трябва да свързват зелените територии на столицата с планините около града, могат да бъдат реализирани, но за това основна пречка и заслуга могат да бъдат политическите решения и обществените нагласи.
До този извод стига и ландшафтният архитект Александър Петров - гост във "Вашият глас".
В исторически план са се обособили 7 зелени коридора на София, които са част от концепцията на град градина.
Зелените клинове са: Западен парк, тясна ивица около бул. „Цар Борис III“, Южния парк, Борисовата градина, „Въртопо“, „Изток“ и хидропарк „Искър“. Основният им замисъл е посредством тях, използвайки физиологичните особености на зелената растителност, да се сваля студен въздух от планината към (в) града, обясни арх. Петров.
Тези клинове водят началото си още в първите градоустройствените планове след освобождението, но тогава териториите отвъд днешното Околовръстно шосе не са били в обсега на вниманието, защото са се смятали за незасегнати от урбанизацията.
С новия общ устройствен план връзката с Витоша се осъществява посредством терените около коритата на поречията.
Трябва обаче да се внимава с презастрояването, защото например по Витошката яка - дори и да не е в разрез с ОУП - то може да компрометира замисъла за тези клинове като коридори за придвижване на планински въздушни потоци към града.
Европейските програми дават златен шанс в това отношение, защото предоставят финансиране и за подобен вид озеленяване и облагородяване на средата, уточни арх. Петров. Позволено е средствата да бъдат използвани и за обезщетение при отчуждаване на терени.
"Зелените площи винаги са били теза за дискусии – между собственици, инвеститори и граждани, допълни арх. Петров. - Всъщност реализацията на зелените клинове (не само като срок) зависи главно от политическите решения и от обществените нагласи."
За предстоящата премиера на "Веселата вдовица" в Националния музикален театър говорим с двама от "виновниците" за събитието. Началото е със Стефан Илчев, един от солистите: "Подготовката е много голямо преживяване - никога не знаем какво да очакваме. Режисьорът Валентин Ганев много разбира целия процес - музикалния, заедно с визуалния. Благодарение на..
Албена Ненкова има зад гърба си няколко книги – трилогията за „Софиянката, която слага всичко в тигана“, книги за виното и книга за ракията (с разкази по тази интригуваща тема). Родена в София, израснала като малка в Ловеч при баба си, Албена живее интересен и пълнокръвен живот. Така е и като човек. Била е в националния отбор по синхронно..
Приемаме, че информирането е нещо добро, но знаем, че всичко има две страни. Досега обаче никой не е поглеждал на този процес както п роф. Ювал Харари. Той хвърля сянка на съмнение върху това твърдение, казвайки, че под информация се разбира: 1. това, което ни дава знания за света, а 2. – това, което подрежда света. В единия..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”:
Как се казва сега кварталът, кой носи орлите, откъдето започва и още любопитни неща - в звуковия файл: И още: кои са сградите на "портата" на т.н. "трета извънградска част"? Какво е имало на мястото на Полиграфическия к-т? Още подробности от спомените на майката на Драган Тенев, който разказва за обитателите на квартала, в който прекарва почти 70 г...
В рамките само на една година телевизионната легенда Иван Гарелов губи и двете си съпруги, които обича - бившата и настоящата. И Василка Гарелова (запазва фамилията му след развода, заради двете им деца), и Донка Стамболийска са журналистки. Но само дама със същата професия би могла да разбере отдадеността на работата и рисковете, които поема..
Мая Бочева-Уики, художник-илюстратор и издател на детски книги-игри представя д ебютния си късометражен анимационен филм „Кой светна Луната?“, реализиран с подкрепата на НФЦ. Филмът вече е с номинация за „Златен ритон“ и е създаден по едноименната книга, с която децата ще се запознаят след прожекцията (1 март, 17 ч., вход свободен - сцена Централни..