Зелените клинове на София, които трябва да свързват зелените територии на столицата с планините около града, могат да бъдат реализирани, но за това основна пречка и заслуга могат да бъдат политическите решения и обществените нагласи.
До този извод стига и ландшафтният архитект Александър Петров - гост във "Вашият глас".
В исторически план са се обособили 7 зелени коридора на София, които са част от концепцията на град градина.
Зелените клинове са: Западен парк, тясна ивица около бул. „Цар Борис III“, Южния парк, Борисовата градина, „Въртопо“, „Изток“ и хидропарк „Искър“. Основният им замисъл е посредством тях, използвайки физиологичните особености на зелената растителност, да се сваля студен въздух от планината към (в) града, обясни арх. Петров.
Тези клинове водят началото си още в първите градоустройствените планове след освобождението, но тогава териториите отвъд днешното Околовръстно шосе не са били в обсега на вниманието, защото са се смятали за незасегнати от урбанизацията.
С новия общ устройствен план връзката с Витоша се осъществява посредством терените около коритата на поречията.
Трябва обаче да се внимава с презастрояването, защото например по Витошката яка - дори и да не е в разрез с ОУП - то може да компрометира замисъла за тези клинове като коридори за придвижване на планински въздушни потоци към града.
Европейските програми дават златен шанс в това отношение, защото предоставят финансиране и за подобен вид озеленяване и облагородяване на средата, уточни арх. Петров. Позволено е средствата да бъдат използвани и за обезщетение при отчуждаване на терени.
"Зелените площи винаги са били теза за дискусии – между собственици, инвеститори и граждани, допълни арх. Петров. - Всъщност реализацията на зелените клинове (не само като срок) зависи главно от политическите решения и от обществените нагласи."
Продължаваме кюстендилските си срещи с Евгени Серафимов, автор на концепцията за нетрадиционната коледна елха, предизвикала оживени дискусии в града: "Кюстендилци са много ревниви към града си, разбират от красивото. Елхата бе композиционен център, площадът като че ли порастна. Получи се европейски площад. Самоцелното оригиналничене не е моят път...
Тромпетистът Михаил Йосифов за връзката си с Осоговската планина: "Музикалната ми пиеса "Отново в джаза" е като ефект на пеперудата. Мишо написа музиката на спектакъла, това е за мен проекта на годината. В един разговор за джаз музиката на бенда ме помете като вълна. Представих си какво ще е за публиката, ако успея да го прехвърля на театрална сцена...
Първото неделно "Радиокафе" за годината гостува на Кюстендил, а пръв в него гостува самият кмет, г-н Огнян Атанасов: "Смело се заявихме като културната столица на Западна България. Културата е основен двигател в един град да има добър живот. Работим и за местното население, и за туристическия интерес. Съхраняваме и представяме традицията, но сме с..
Изключителна клавирна педагожка - личност, родена да дарява знание. Виртуозна пианистка, която впечатлява с талант, техника и отношение. Прави го със замах, както в родината си, така и из цяла Европа. Тя се казва професор Панка Пелишек. С разказ за нейния 90-годишен път откриваме поредицата “Историята оживява” за Новата 2025-а година: Слушаме..
Имало ли е примитивни пивоварници в София преди фабриката на братя Прошек? По колко бурета дневно се е пило в София? Кои поети и писатели са били сред посетителите на "Дълбок зимник" и какво е свързвало кръчмата с пивоварната? Освен отговори на тези основни въпроси, напомняме и другите дела на двамата братя и кой от тях е бил личен приятел на Левски -..
Фестивалът „Сурва“ гостува в Борисовата градина на 5 януари. Подробностите от заместник-кмета на община Перник Стефан Кръстев и Борис Радев: "Очакваме да доставим голяма радост с шест от най-награждаваните групи на "Сурва Перник". Те са от област Перник, три са от община "Перник", като две от групите са носители на най-голямата награда "Златната..
СВОБОДНА ЗОНА - Гледна точка , изложба,организирана с благодарност към проф. Иван Кирков. Представя ни я Валентин Щинков: "За 4-5 поредна година организираме това събитие за човека-явление в българската действителност. Няма нещо в сферата на изкуствата, с която да не се е занимавал. Филип Зидаров го нарича "необходимият художник" - дава сили на..