Ива Александрова: Имам най-хубавата работа на света

Една от популярните формулировки за емоционалните аспекти на моделите за учене е създадена от професор Стенли Грийнспан, който посвещава цялата си кариера на по-доброто разбиране на децата. Той въвежда интересно разграничаване на пет емоционално обвързани стила на учене.

Чувствителното дете е това, което лесно се претоварва на шумни и многолюдни места или в конфликтни ситуации и спорове, дори когато не е пряко въвлечено. Реагира силно на думите на хората от обкръжението си. Срамежливо и предпазливо в откриването и възприемането на нови неща. Обикновено е чувствително към различни докосвания, гъделичкане, прегръдки и се дразни от различни материи, етикети на дрехи или миризми и текстури.

Предизвикателното дете има свой път и често е склонно да спори. Описват го като инатливо. Има чувствителен характер и обича да контролира повечето аспекти на живота си като какво да облече, какво да яде, кога и какво да се случи в ежедневието му. Честа тенденция е първичното отрицание. Обича да печели и силно се разстройва, ако не успее.

Самовглъбеното дете предпочита да си измисля неща. Определят ги като фантазьори. Наслаждават се на създаването на сложни, фантастични решения на обикновени или трудни въпроси. Харесват самостоятелните игри и често влизат в роля. В по-късна възраст изглеждат погълнати от книгата, която четат или от устройството, което използват. Като цяло не реагират бързо на външни стимули от средата. Изпитват трудности с физически дейности, които изискват планиране, издръжливост и постоянство.

Активното изследващо дете е приключенец. Често търси активни физически дейности като бягане, скачане, катерене, танци. Изглеждат смели и безстрашни. Изпитват затруднения с преминаването от бързи, активни дейности към по-бавни. Не са внимателни и предпазливи. Могат да бъдат нечувствителни към болка или други неразположения, особено ако са увлечени в някаква дейност.

Невнимателното, разсеяно дете има проблеми с планирането и изпитва трудности при изпълнението на многоетапни и сложни задачи. Изглеждат разсеяни и трудно се концентрират, освен в случаите когато мотивацията им да приключат с поставената задача е висока.

Шестият вид деца са тези, при които има смесване на различни видове стил. Доброто познаване на различните емоционални стилове на учене позволява на родителите да стигнат по лесно до децата си и да им помагат не само в усвояването на учебния материал, но и в реализирането на пълния им потенциал.

Чувствителното дете учи най-добре в успокояваща и организирана атмосфера, като използва малки стъпки, когато се чувства оценено и уверено. Необходима е малка победа в началото, така че първата част от задачите му трябва да е много лесна.

Предизвикателното дете учи най-добре когато има право на избор, когато участва в поставянето на задачата и когато не е под прекален контрол. Това дете има нужда да усеща споделена власт, да има контрол върху ситуацията и да усеща, че успява. Борбата за власт, доминирането характеризират предизвикателното дете. Те лесно казват НЕ и НЯМА, когато са уморени. Имат нужда от 80-90%  успеваемост за да се чувстват мотивирани да продължат да учат. Малки стъпки -споделена власт е ключът към успеха при тях.

Самовглъбеното дете постига най-добри резултати, когато е активен участник в ученето. Към него е важно да се отнасяме топло. Има нужда от енергично, ангажиращо и емоционално подкрепящо присъствие на възрастния. Изпитват необходимост да „правят неща“. Успехът не е от толкова голямо значение за тях. По-скоро, ако това което е направено е било интересно за тях. Рисуване, моделиране, глина, изработване на модели и проекти - води до ангажираност и активно учене.

Активното дете учи най-добре при топли, емпатични взаимоотношения. То жадува за всякаква физическа активност, която може да донесе нови и нови впечатления. Имат нужда от помощ за да се научат да преминават от естествената си бърза скорост към средна, бавно и обратно. Ограниченията трябва да бъдат налагани с разбиране и нежност. За да  успеят е необходимо  да овладеят способността на практика да обясняват логиката на своите действия.

Невнимателното дете учи най-добре, ако трябва да преподава. Парадоксално е, но работи. Имат нужда от силна мотивация за да се справят добре с планирането и от ясна последователност на задачите. За тях важи израза „далече от очите, далече от ума“. Невнимателното дете има нужда не просто да чуе инструкции, а да ги види- на рисунка, под формата на графика, диаграма или план и след това стъпка по стъпка да изпълни задачата.

Ива Александрова е логопед с десет години практически опит, специалист в областта ранно детско развитие. Бакалавърска степен по логопедия завършва в СУ “Св. Климент Охридски“, която надгражда с магистърска степен “Комуникативни нарушения на развитието“ в същия университет. Създател и главен редактор на уеб сайт за логопедия: Logopedia.bg, на който родители и специалисти могат да открият актуална и научно потвърдена информация за нарушенията обект на логопедичната терапия. Автор на книгата „Умно бебе“ пътеводител в света на ранното детско развитие. Член на Европейската асоциация за ранна интервенция и един от създателите на Сдружение частно практикуващи логопеди.