Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Мария Токмакова: Лицата на Covid-19 са различни, но най-засегнати са хората с придружаващи заболявания

Случаите на директно увреждaне на сърцето от коронавируса са единични, но самата белодробната инфекция се отразява върху хемодинамиката и функцията на сърцето

Доц. Мария Токмакова
Снимка: Личен архив



Симптомите на едно от най-сериозните сърдечно-съдови заболявания - сърдечната недостатъчност, като недостиг на въздух и лесна умора, се разпознават от повечето хора у нас, показа представено в началото на седмицата национално представено проучване на агенция Естат, проведено в средата на месеца сред 1000 души от цялата страна. 61% от всички анкетирани са запознати с тях, но в същото време някои от симптомите се припокриват с тези на белодробно заболяване, и особено сега в условията на пандемия от Covid-19, поставянето нa точна диагноза при подобни оплаквания е от съществено значение.  За това как да разпознаем сърдечната недостатъчност, така че да бъде лекувана навреме разговаряхме с доц. д-р Мария Токмакова, председател на Дружеството на кардиолозите в България, началник на клиниката по кардиология в УМБАЛ "Свети Георги" и преподавател в Медицинския университет в Пловдив.

"Сърдечната недостатъчност е малко разпознат проблем, а познаването му и на специфичните рискови фактори би помогнало както за по-ранното диагностициране и съответно правилно и навременно лечение, така и е най-добрият начин за предпазване. Изненадващо е, но проучването показва, че една значителна част от хората са чували са симптомите и разпознават заболяването".

Интересно е, че една част от интервюираните - 42 процента, свързват сърдечната недостатъчност с влошеното качество на живот, което е сред основните проблеми на пациентите с това заболяване, посочи специалистът. Част от всички мерки и лечението са насочени в посока именно за подобряването на качеството им на живот.

Причината на развитие на сърдечна недостатъчност е структурно или функционално нарушение в работата на сърцето. При заболяването всъщност сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, така че да задоволи потребностите на организма. Сред най-разпространените признаци са задух, отоци по краката и умора, хрипове в белия дроб. Някои от симптомите се припокриват с тези на белодробно заболяване и това може да заблуди пациентите. Затова поставянето на точна диагноза е от съществено значение, предупреждава кардиологът.  Нормално е хората на имат объркване, но съществуват медицински протоколи, по които недвусмислено може да се установи диагнозата, посочи доц. Токмакова. В условията на епидемия от Covid-19 точната диагноза е професионално предизвикателство пред лекарите в борбата с коронавируса.

"Сърдечната недостатъчност е крайната спирка на повечето сърдечно-съдови заболявания. Тя се появява в хода на основно заболяване като клапна болест, коронарна болест, дългогодишна артериална хипертония, като в даден етап се стига на функционални или структурни увреждания на мускула на сърцето, което води невъзможност да изпълнява основната си задача - да осигурява нормално кръвоснабдяване към повечето органи и системи. Тя може да има периоди на обостряне, много провокиращи фактори за неизвестна до момента или нисък клас сърдечна недостатъчност могат да бъдат различни вирусни инфекции, тахиаритмии, лош контрол на артериалната хипертония. Така че влошаването на една част от заболяванията, които водят до сърдечна недостатъчност, може да провокира влошаването на съществуваща хронична сърдечна недостатъчност. Познаването на проблема и признаците на влошаване е важно, за да знаем кога да потърсим медицинска грижа".

Близо 64 милиона души в света са диагностицирани със сърдечна недостатъчност, в България близо 170 000 души страдат от заболяването. За развитието му допринасят и други заболявания, като исхемична болест на сърцето, диабет, затлъстяване, миокарден инфаркт, тежко белодробно заболяване. Начинът да се предотврати заболяването е с навременна превенция на рисковите фактори. Кардиологът съветва да се борим с обездвижването и затлъстяването, да лекуваме високо кръвно налягане и диабета.

Относно влиянието на коронавирусната инфекция върху пациентите със сърдечно-съдови заболявания доц. Токмакова посочи, че тези пациенти са в рисковата група, т.е. те са по-податливи на по-тежките форми на инфекция.

"Както при всеки един вирус е възможно и има такива съобщения, макар и за единични случаи, за директно увреждане на сърцето от вируса - по модела на вирусен миокардит. Но това, което споделят лекарите от големите огнища в Испания, Италия, Франция и Китай, е за единични случаи на вирусен миокардит, причинен от Covid-19. По-скоро при пациентите със сърдечно-съдови заболявания има усложнения в тежкия етап на заболяването, когато има полиорганна недостатъчност и настъпва етапът на цитокинова буря. Тези цитокини могат да увредят и да доведат до нарушаване на функциите на съдовия ендотел, микротромбози, потискане на нормалната функция на сърцето".


Относно последните публикации за увреждане на съдовете при коронавирусна инфеция, доц. Токмакова обясни, че една от хипотезите за механизмите, по които се нанасят увреди от тази инфекия, е именно по модела на васкулит (възпаление на стените на кръвоносните съдове) - засягане на съдовата стена на целия организъм на различни нива.

Описани са и по-голям брой на белодробни емболии при болни от Covid-19, но специалистът припомни, че при тежка белодробна инфекция не малка е вероятността тя да бъде придружена от емболия. Дори и самостоятелната белодробна инфекция се отразява върху хемодинамиката и функцията на сърцето, посочи специалистът. Лицата на Covid-19 могат да бъдат най-различни, но най-засегнати от инфекцията са хората с придружаващи заболявания, коментира кардиологът.

Още за развитието на сърдечната недостатъчност и необходимото лечение в условията на пандемия от коронавирус, за влиянието на вируса върху кръвното налягане, дори и при хора, които не са имали високи стойности преди заболяването - чуйте в интервюто с доц. д-р Мария Токмакова!

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пианото е най-естествено, ние не свирим на него, то свири на нас

Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..

публикувано на 23.02.25 в 09:42

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии."  Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.

публикувано на 22.02.25 в 14:49

Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство

Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..

публикувано на 22.02.25 в 13:40
Мария Маринова и Евгения Селвелиева

Мечталище - културен хъб

Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места.  Реално има супермного..

публикувано на 22.02.25 в 11:35