Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Хайрабедян: Механизмът, по който SARS-CoV-2 уврежда клетките, е важен за откриването и на ваксина, и на лечение

Учени от БАН са направили връзка между тежкото протичане на Covid-19 и свръхреакция на комплекс от молекули

| обновено на 10.05.20 в 16:26
Учени от Института по биология и имунология на размножаването на БАН откриха връзка между тежкото протичане на Covid-19 и свъхреакция на комплекс от молекули, които проучват от над 10 години. При част от заразените с коронавирус има бурна реакция на имунната система - т. нар. цитокинова буря, която води до тежка дихателна недостатъчност при някои пациенти. Именно първите съобщения за тази реакция будят интереса на учените от БАН, които правят връзка между тежкото протичане на заболяването и проучваната от тях инлфламазома. Става дума за белтъчен комплекс, който освен в имунната система, се активира и в клетки в дихателните пътища,  както и в клетки, изграждащи кръвоносните съдове, обясни пред Радио София проф. д-р Сорен Хайрабедян от българския екип:

„При част от пациентите, заразени с вируса, беше установено, че има много бурна реакция на имунната система, при която се променят групите клетки, които реагират – тези, които се занимават с т.нар. придобит имунен отговор. Имаше пациенти с много намалени клетки, а със свръхреакция. В същото още китайските изследователи бяха установили, че има свръхативиране на клетки от имунната система, които се занимават с т. нар. първичен отговор“.

Проф. Хайрабедян обясни, че имунната система най-общо има два аспекта на реакция – вродената реакция, при която еволюционно заложено се разпознават различни сигнали за опасност или за зараза. Учените от БАН работят и върху сложна сигнална система с рецептори, които подават сигнали към имунната система и върху ефекторна част – когато клетката „реши“ , че има опасност (например бактерия или вирус). Тези два сигнала се натрупват и при преминаване на определен праг имунната система активира ензимна система, наречена казпаза. Така може да отделя сигнали за възпаление,  т.е. да „извика“ съседни клетки или да доведе директно до клетъчна смърт.

„Това са различни етапи на отговор. Всяка клетка, която е заразена с вирус, има механизми, по които се опитва да „покаже“ на имунната система, че е заразена. Ако клетка от имунната система разпознае този вид сигнал, трябва да може да реагира - обикновено като убие заразената клетка или други клетки създадат антитела“.

Учените от института на БАН са започнали изследването на този белтъчния комплекс, за да установят как се стига до стерилитет при мъжа по имунен механизъм.

„При увреждане на клетки в репродуктивния тракт, които имат за задача да поддържат имунотолерантна среда, т.е. постоянно да отделят фактори, с които потискат имунния отговор. На практика е парадоксално да се очаква, че те ще направят възпалителен отговор. Ние доказахме първи, че тази система я има, че работи и може да бъде активирана.  Две години по-късно в института Макс Планк доказаха и потвърдиха нашите данни“. 

Тази система „служи“ за това да „разбира“ дали клетките са увредени и да реагира. С напредване на възрастта, наличие на съпътстващи заболявания или при наличие на генетично предразположение при някои пациенти, тази система може да реагира прекалено силно и да убива самите клетки, които активира.

Проф. Хайрабедян посочи, че при тежкия остър респираторен синдром, познат у нас като ТОРС или SARS-CoV (инфекцията с коронавирус, регистрирана за първи път в периода 2002 -2003 г.), също са изследвани белтъци, за които е доказано, че могат да активират инфламазомата. При SARS-CoV-2, който причинява COVID-19, има много голяма разлика в два протеина - те са мутирали и могат да имат много по-силен ефект.

Притеснително при тази свръх реакция, когато се активира инфламазомата, е, че тя, освен в имунната система, може да се активира и в белия дроб, обясни ученият:

„Това води до феномен, наречен пироптоза (от думата „пирос“, която на гръцки означава „огън“). До преди няколко години се считаше, че тази система е характерна само за имунната система. Когато се активира инфламазомата в белодробни и прилежащите към тях съдови клетки и те получат пироптоза, системата прави малки порички в мембраната на клетките и те буквално се пръскат, т .е. умират. А ако в белия дроб и капилярите има масова смърт на клетки, които се разпукват рязко, не може да „мине“ макрофаг или неутрофилна клетка (които са част от имунната система) и да ги изконсумира… По този начин се стига до много по-драстично възпаление – това, което се открива при пациентите с Covid-19 са микротромбози в малките  съдове на белия дроб, за съжаление и в големите съдове“.

В момента учените от Института по биология и имунология на размножаването на БАН правят модел, които имитира бариерата между въздушната среда и капилярите, за да имитират максимално добре човешкия бял дроб.

Ученият посочи, че механизмът на това как SARS-CoV-2 активира инфламазомата все още не е проучен добре. Важно е да се установи и кои мутации какви части от генома на вируса засягат. Механизмът, по който този вирус уврежда клетките (патогенезата) е важен не само за създаване на ваксина, но и за текущата терапия на пациентите, посочи проф. Хайрабедян.

По думите му, при инфекции със свински грип също са регистрирани случаи на цитокинова буря. Т.е. отделяне на много цитокини - молекулни медиатори на възпалението, които отдават сигнал от една клетка на друга за възникнало възпаление.

Проучванията за възможностите за въздействие върху инфламазомата продължават. До момента няма медикамент, който директно да я блокира, а свръх активацията й се наблюдава и при други заболявания – болестта на Кавазаки, болестта на Алцхаймер, при диабет и при туморни заболявания.

Още за проучванията на учените, за случващото се в клетките на белия дроб и кръвоносните съдове при инфекция с Covid-19, както и за влиянието на инфламазомата върху други заболявания– чуйте в разговора с проф. Сорен Хайрабедян!

(Снимка: Сп. "Българска наука")

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пианото е най-естествено, ние не свирим на него, то свири на нас

Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..

публикувано на 23.02.25 в 09:42

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии."  Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.

публикувано на 22.02.25 в 14:49

Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство

Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..

публикувано на 22.02.25 в 13:40
Мария Маринова и Евгения Селвелиева

Мечталище - културен хъб

Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места.  Реално има супермного..

публикувано на 22.02.25 в 11:35