Магията на родния фолклор намира място в ежедневието на децата ни с новата книга от Ирена Първанова - „Приказка за Долната земя“. Идеята за нея се появява още в детството на авторката, когато прекарва дългите лета на село, далече от приятелите си.
Така започва и историята на главния герой Алекс – по време на едно скучно лято, без интернет, кабелна телевизия и обхват на телефона... А от горите около село Вратня се носят омайващи песни, които призовават момчето по име.
„Израснах с две страхотни баби, които бяха и сладкодумни разказвачки на народни приказки“, сподели пред Радио София Ирена Първанова за своя литературен дебют. „Моите фантазии винаги са се преплитали с истории за хали, змейове и лами. Като цяло фолклора, легендите, митовете са важна част от изкуството, което човек консумира. Често сме заляти от митологии, но най-често те са чужди. А във всекидневието ни има място за българския фолклор. Да му позволим да бъде толкова интересно и вълнуващо нещо, както и чуждестранните култури.“
Главният герой успява бързо и находчиво да се измъкне от ситуацията на лишения от съвременните технологии – с емоционалната връзка с другите, любовта към хората, които го заобикалят.
"Трябваше да отворя очите на моите герои за вълшебствата, които животът предлага. Книгата разглежда умението да комуникираш с другите на нива, различни от всекидневните.“
В тази непозната „Приказка за Долната земя“ нищо не е такова, каквото изглежда – часовниковите кули мълчат, улиците се сливат, наоколо бродят таласъми, самовили и вещици, а най-трудната битка е тази със собствените си страхове.
Това е вълнуваща и красива история, в която фолклор, магия и съвременност се преплитат и в която ти сам избираш какъв да бъдеш утре.
Книгата е от фантастичната българска анимационна поредица - „Златната ябълка“ на Студио Змей. Илюстрациите са на Мира Мирославова. Чуйте разговора на Александра Илиева с Ирена Първанова.Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството. През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..
Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:
Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..
С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..
Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...
Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...
Книгата със съвременна поезия “Билет за никъде другаде” на Нели Станева е избрана в дългия списък за наградите “Перото”. “Това е важна награда. Има си традиция. Като цяло обаче аз съм имунизирана срещу тези надпревари, макар че участвам с удоволствие в тях. Те са като тренировка за егото и това, което е след егото на автора”, коментира Нели Станева..