Интересът към линията е много голям, предвид факта, че хората бяха затворени вкъщи и хора с различни заболявания, заради страх или невъзможност, останаха без пряка връзка с лекуващите ги лекари, които да проследяват техните основни заболявания - тези, които нямат нищо общо с Covid-19 инфекцията, но биха могли да бъдат причина, при евентуална инфекция, тя да протече тежко, коментира пред Радио София председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев:
"Най-учудващо и изненадващо за мен е, че има значителен брой обаждания на хора, които имат нужда от психологическа, а голяма част и от психиатрична подкрепа. Разговаряхме с психиатри и по тяхно мнение в момента има сериозен и пренебрегван от всички ни покрай паниката, икономическите и здравни ефекти на Covid-19 проблем - това всъщност е психическото и ментално здраве на нацията и този процес се наблюдава във всички държави. В условията на изолация и на липса на работа се обострят тези състояния, които биха могли да са сериозен проблем в идните месеци. Знаете какво е нивото на психиатричната помощ в България и каква е стигмата, знаете и условията в тези лечебни заведения и дали някой ще се обърне за помощ към тях - това не е за подценяване".
Друга изненада, по думите на д-р Хасърджиев, е реакцията на институциите - сериозен обрат в позитивна посока и разбиране, че системата трябва спешно да се укрепи и усилията да бъдат насочени към това уязвимите хора да бъдат предпазени - да се намали до минимум рискът от среща с вируса.
Д-р Хасърджиев съобщи, че линията ще продължи да работи и следващия месец. Подготвят се и мерки, заедно с НЗОК и Министерството на здравеопазването, с помощта на дарители и доброволци, за следващите месеци на неизвестност.
"Първата задача е тези хора да не посещават лечебни заведения, без това да е крайно необходимо, защото лечебните заведения са място, където се събират хора с различни заболявания и по принцип са рисково място за разпространение на инфекцията. И колкото и да се взимат мерки, всяко излизане извън дома на болния крие риск - на улицата, в трамвая. Това са първата линия мерки и усилия - анализираме за всяко от тези заболявания, кои групи пациенти и по какви критерии да бъдат съветвани да останат вкъщи и да им се подсигурят необходимите грижи - лекарства и храни, включително и възможност за работа вкъщи, за да може основното им заболяване да бъде под контрол и да се сведе до минимум рискът да се срещнат с вируса".
За това, според д-р Хасърджиев, ще е необходима сериозна воля от страна на институциите, въвеждане на дигитални решения, възможности за дистанционно наблюдение и механизми за заплащане на изпълнителите на медицински дейности.
"Има добра воля, средства също сме осигурили - от дарители, включително за домашни посещения за взимане на кръвни проби и изследвания, ако се налага. За хората, за които е крайно наложително да посетят лечебно заведение, трябва да се подсигури лечебно заведение, в което няма наплив от пациенти. Затова здравната система бързо трябва да се реформира и да се насочи към нуждите, които в момента имат пациентите. Така ефективността й многократно ще се повиши".
Националният оперативен щаб за борба с коронавируса е запознат с предложенията на организацията. Д-р Хасърджиев посочи, че хроничното състояние на много хора не е под контрол. Точно затова се работи в насока да се определи кои пациенти в кои лечебни заведения ще могат да бъдат хоспитализирани, така че да нямат контакт с болни от Covid-19.
Още за равносметката до момента, за основните притеснения на пациентите и за това как ще продължи инициативата и занапред - чуйте от разговора с д-р Стананимир Хасърджиев!Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..