Домашното насилие присъства в домовете на много семейства от цял свят и България не е имунизирана от този проблем. Често родителите си казват "няма проблем" - детето е малко и не разбира когато се караме, но това не е така, коментира Маргарита Рафаилова – психолог от "Асоциация Анимус". Тя обяснява, че дори и децата да не си дават сметка и да не си обясняват разумно това, което се случва около тях, те го усещат, защото са изключително чувствителни.
Въпреки че много институции, специалисти и медиите се опитват да говорят все повече по тази тема, все още остава трудно за българското семейство и общество да отвори вратата и да се справи с този проблем. Според психолога, за да започнем промяната, ние трябва да се научим да разчитаме сигналите, които проявяват децата, когато има проблем:
"Някои знаци са доста очевидни, такива са физическите следи от насилие върху едно дете. Друго важно нещо са думите, това, което най-малките казват на тези, на които са решили да се доверят. Симптомите са по-завоалираните послания - те може да са свързани с поведението или пък с настроенията. Ако се загледаме внимателно, това може да е както едно добро, послушно дете, което се е затворило в себе си, така и едно по-агресивно дете, което провокира останалите.“
Проблемите в семейството могат да се отразяват както върху успеха в училище, така и върху отношенията и поведението на децата сред приятели или в интернет. Тези прояви, обаче, е важно да се разглеждат спрямо ситуацията, в която са се появили, и да не се изваждат от контекста. Така процесът по възстановяване на травмата би бил успешен, обясни Маргарита Рафаилова и подчерта:
"За да започне процесът по възстановяването на едно дете, задължително като първа стъпка трябва да спре насилието. Няма как да тече процес по терапия, ако детето продължава системно да бъде наранявано физически и емоционално."
Работата с психолог по този проблем се осъществява паралелно, както с родителите, така и с детето, добави Рафаилова:
"Важно е родителите да знаят, че могат да се доверят и че имат възможност да бъдат подкрепени от психолози и други специалисти, без това да застрашава семейството им."
Физическата или психическото насилие нанасят по-сериозна травма - отговорът търси Александра Илиева от психолога Мартарита Рафаилова.
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...