"Етюди на бъдещето" - копнеж на душата към хиперпространството

Ето какво споделя маестро Камджалов относно процеса на създаване и реализация на албума:

"Tръгнах от малко провинциално градче в Североизточна България, в което нямаше и няма нито симфоничен оркестър, нито опера, нито университет. Животът и моят устрем към смисленост ме отведоха в някои от най-престижните учебни заведения в Европа, срещнаха ме с редица от най-големите диригенти и музиканти на планетата, ангажименти в много от най-големите зали в Америка, Европа и Азия. Носител съм на знакови международни отличия.

В „Етюди на бъдещето“ става въпрос за нещо съвсем друго, за нещо, което не може да се научи никъде, в никое учебно заведение, от никой. Това е един копнеж на душата към хиперпространството на звука и на посланието; към нещо крайно съкровено, което нито се купува, нито се продава, нито се учи, нито човек може сам да постигне или изработи. Тази зона на екстремен риск, на екстремна творческа свобода е онова, заради което целият ми професионален път си струваше, изтъкна Камджалов:

"Бях на 15 години, когато чух тези песни и те ми се сториха елементарни, прости, скучни... Отне ми време да стигна до разбирането за голямото в малкото. И точно този опит, който събирах през годините с цялата световна музикална литература, работейки с десетки професионални състави по света, ми даде възможност, в противовес на типичния класически звуково-структурен максимализъм, да прозра как тези семпли песни на Учителя Петър Дънов представляват малки семенца с колосален потенциал, които тепърва могат да бъдат посадени дълбоко в най-съкровените пластове на човека. Започнах постепенно да осъзнавам как едва във вътрешното необятно хиперпространство на душата тези „звукови зародиши“ могат да започнат да разгръщат от своето макро-съдържание. Феномен, който постепенно започнах да наричам музика на абсолютното съдържание – хилядолетното дърво, заложено в малката семка."