Жорж Папазов в разказа на Мария Василева, куратор на бъдещата изложба за големия български художник:
"Жорж Папазов е продукт на модерното време, в което живее. На практика е почти самоук - учи малко в Прага, в Мюнхен. Но очевидно е човек, който бързо се ориентира в ситуацията. Започва да следва художници като Миро, германски експресионисти. Подготвен е за срещата си с парижката сцена, която го приема с отворени обятия. Там е още един българин - Жюл Паскин. Когато той се самоубива, Папазов му посвещава една малка книжка.
Пише както есета за художници, така и фантастични романи. И то на перфектен френски, който научава от самосебе си като се бори за оцеляването си в парижката бохема. Времето е било такова - срещи между художници, взаимопомощ. Още не следващата година след пристигането си в Париж вече излага в Салона на независимите. Малко по-късно се представлява от една галерия, която също издава списание, в което има две статии за неговото творчество.
Има борба за защита на ценностите на модерното изкуство. Не случайно е свързан със сюрреализма, но без да става част от групата на Бретон. Не иска да се подчинява на правила и закони и това го прави по-разпознаваем.
Папазов няма късмет. Като се връща в България е придобил много високо самочувствие. Вече е участвал в изложба на модерно изкуство в САЩ (в момента има 4 негови творби в галерията на Йейл). Иска да покаже в България най-новите тенденции, но поведението му предизвиква огромни дискусии. Текстовете му разбунтуват сцената. Основният фокус е трябва ли изкуството да отиде отвъд реализма - тезата на Папазов.
През цялото си изкуство той не разказва конкретни случки, кара ни да почувстваме съвременния свят в абстрактните си творби. Опитваме се да съберем представителна, ретроспективна колекция с всичките му периоди. Има периоди, в които работи по няколко различни теми. Открили сме много рисунки, подготовка за големите му композиции."
Pадиокафе гостува на община Костинброд. Kметът на общината г-н Трайко Младенов е наш пръв събеседник: "Родният ми град е мястото на семейството, приятелите, уюта, копнея да се върна тук след всяко състезание. Започнах с кик-бокс в 2013 и от 2016 се отключи желанието за бокса. Знаейки откъде съм тръгнал и докъде съм стигнал, пътят е дълъг. Но това е..
Първите софийски театрални постановки се правят в сградата, където е и Народното събрание. Тя изгаря в 1882. В миналото предаване стана дума за друг дъсчен театър наблизо - този на японица Камчик. На това място се създава друг дъсчен театър, "Основа", след събарянето на този на Камчик. В началото на 20 в. на същото място започва строежа на сегашния..
Художник-график, изследовател и преподавател, чиято 130-годишнина честваме през 2025 - това е професор Васил Захариев. Любомир Николов е уредник в Историческия музей в родния град на професора - Самоков: Самоковският художник прави офорти със старата сграда на Света София - особеностите според Любомир Николов: "Не са много гравюрите от неговата неща,..
Жените в живота на Георги Парцалев Може да звучи сензационно, но легендарният комик Георги Парцалев се е влюбвал и в жени. В гимназията изпращал до дома, носел чантата и получил първа целувка от съученичката си Роза, но баща му попарил надеждите за взаимност с думите „Тя е от богат род, а на теб фамилията ти идва от скъсаните гащи на дядо ти. Не..
Playing Narratives е 7-месечна програма за млади таланти в сферата на видео игрите. Готов ли си да превърнеш страстта си към игрите в кариера? Подробностите с Иван Попов, част от екипа на Гудгейм (инициатива, явление): "Всяка година подкрепяме кауза, свързана с образование. Обединяваме гейм енергията и я насочваме към смислени проекти на..
„Вещерът: Кръстопътят на гарваните“. Историята на „Вещерът“ вече се превърна в истинска сензация – първо с книгите на Анджей Сапковски, после с култовите игри The Witcher, а накрая и с успешния сериал на Netflix. С нас по този повод е Антон Биров от влога "С книги под завивките": "Вечерът се изправя срещу цялата концепция за необходимото чудовище...
Столична библиотека отпразнува своя 97-ми рожден ден . Една от най-старите културни институции на София е създадена на 24 октомври през 1928 г. Днес Библиотеката на София се гордее с близо 109 хиляди читатели, фонд от 1 милион книги, 4 модерни филиала и диблиобус, най-големият в страната детски център, дигитална тийн лаборатория, литературен музеен..