Болка, тревога, страх, срам, унижение, безумие дори…
Кое е редно, кое е нормално, къде са чувствата? Къде е аз, къде е той, къде е семейното щастие?
Домашното насилие – онзи бич в обществото, които остава в сянката, в дома, но който така силно крещи, макар и много мълчаливо.
"Не усещах какво се случва с мен, късно разбрах в какво съм се превърнала. Изпитвах болка, тревога, страх, унижение, безумие дори… Срамувах се какво ще кажат хората", сподели в "Късното шоу" на Радио София Мария Паунова, жената сървайвър – самата тя излязла от токсична връзка, за да сподели опита си, а и за да помогне на другите, които се нуждаят от помощ, макар и все още неосъзнали, че имат нуждата от нея.
Мария помага на проекта "Emprove Project" – организацията, която предлага грижа и подкрепа на жени, преживели насилие.
"Никой не става насилник по свое желание, това е механизъм, така изграден, че човек не може да се справя с емоциите си. Има хора, които си дават сметка, че това се случва и искат да работят върху себе си, но това е много малък процент", отбеляза със съжаление Валентина Димитрова, която е терапевт към организацията.
Затова и трудно става промяната…
"Трудно е човек да си даде сметка, че иска нещо да промени в себе си", сподели още тя, но посъветва тези, които са в токсична връзка, да говорят.
"Токсични взаимоотношения са онези, в които ние не се чувстваме пълноценни. Участваме с усещане за условност – непрекъснато трябва да покриваме някакви критерии, да отговаряме на някакви условия, за да бъдем приети, за да бъдем достатъчни, за да бъдем във връзка, което само по себе си я прави токсична, защото никога няма да бъде достатъчно и ще бъдем постоянно подтиснати и неудовлетворени от себе си", коментира Валентина.
А какво е да бъдеш в токсична връзка ли?
"Човек започва да се обърква и бива хващан в капана – това е едно бавно и постоянно манипулиране, губене на собствения ти живот.
Когато бях в тези отношения, когато бях постоянно принуждавана, беше ми забранявано да имам приятели, различни от тези, които ми бяха избирани – той трябваше да ми определя приятелите, по неговите критерии. Аз бях моделирана, отново по неговите критерии.
Нямах право да излизам, бях загубила себе си и не знаех коя съм. Когато ходех на работа, а трябваше някой да работи, за да има какво да ядем, но пък и това беше една дилема за мен.
Много пъти си тръгвах, връщах се. Първоначално живеехме заедно, после заживях сама, но отново във взаимоотношения с този човек. Започнах късче по късче да се отделям от него", споделя личната си история Мария.
Благодарение на работодателите си в Холандия тя напуска насилника и се връща в България с детето си.
"Без близките си нямаше да мога да изляза от тези отношения. Било то роднини, приятели, които даже бяха готови да дойдат и да ме вземат. Те виждаха, макар дълго време да криех, защото умеех буквално да крия отношенията ни…
Много пъти правех малки крачки и благодарение на тях направих голямата крачка да приключа тези взаимоотношения.
Преломният момент беше когато трябваше да отида в защитена къща и тогава всъщност работодателят ми беше тази, която дойде да ми помогне, да си събера багажа за тази къща и тогава осъзнах, че не искам детето ми да вижда всичко това отново.
Подготвих го за живота му в България, но не за почивка, ваканции, разходки. Той не беше много щастлив, че идва тук да живее завинаги. Детето ми не беше щастливо, че ще бъде отделено от баща си, защото детето трябва да обича и двамата си родители…
Самият той е бил свидетел на невероятни сцени и както беше не чак толкова щастлив, че няма да вижда баща си, в същото време се почувства облекчен, макар и на 6 години и половина тогава. Беше тъжен, но с времето свикна. Баща му за съжаление го манипулираше с думите: Не се притеснявай, бързо ще се върнете! И в главата му имаше страшно много въпроси и се налагаше постоянно да му обяснявам, че това не е истина…
Но вече се чувства добре, макар баща му да продължава да му говори неща, които не са истина. Вече синът ми знае, че татко много лъже", разказа още преживялата насилието Мария.
"Затова трудно би се справил сам, нужни са приятелите, нужна е помощта на специалист, който да разкъса оковите и да върнете свободата си. Говорете, говорете, говорете…", посъветва в заключение терапевтът Валентина Димитрова в разговора си с Диана Костова.
Юбилеен концерт на проф. Босрислава Танева и представяне на авторския й мюзикъл от група "Бон-Бон" “Музикална торта“ са подготвили от група "Бон-Бон", съпроводена от лайв бенд с музиката на проф. Борислава Танева, която ще звучи на юбилеен концерт, с представяне на авторския й мюзикъл, в рамките на събитието “Салон на изкуствата“, което ще..
Изхвърлянето на нерегламентиран едрогабаритен и строителен отпадък, както в центъра на село Нови хан, така и в землището му, станаха повод за множество подадени сигнали в социалните мрежи. Оказва се честа злоупотреба представлява депонирането на строителни материали в контейнери за смесен битов отпадък. Същият тип злоупотреби се практикуват и на..
Пълнометражен документален филм за Лазар Радков и хилядите доброволци зад инициативата "Капачки за бъдеще“. Това е кино с кауза – всеки закупен билет подпомага изграждането на национална мрежа от точки за първа долекарска помощ чрез поставяне на автоматични външни дефибрилатори (AED) в българските училища. През 2017 г. Лазар Радков поставя началото..
Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България предлага повишаване на таксата за посещение при личен лекар на два етапа – от ноември да се плаща 3.90 лева, а от догодина около 6 лева или 0.5% от минималната работна заплата. Пред Радио София председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България доц. д-р..
Study in France – Work in Bulgaria – Салон за образование и професионална реализация, ще се проведе на 13 октомври 2025 г. Инициативата предоставя уникална възможност за среща на желаещите да се включат с представители на няколко френски университета и Grandes école, като ще имат възможност да зададат своите въпроси и да изградят своя план за..
Фотоработилница 66, фотографката Михаела Вачева и Мулти култи колектив представят изложбата “Това, което пазя“ - третата поред годишна експозиция с творби на непридружени деца бежанци от Сирия, настанени в столичния квартал “Овча Купел“. Децата канят публиката да види София през призмата на техния личен опит. Тази изложба продължава разказа,..
За програмата на предстоящото единадесето издание на Синелибри, разказа Юлия Владимирова, която е част от екипа на Международния литературен кинофестивал. “Фестивалът ние си го отглеждаме вече много години, той се разрасна буквално в нашите ръце и затова ни е толкова скъп. Най-важното е, че той “отгледа“ и своята публика. И тъй като..