Адресите на любовта - Фани Попова-Мутафова и Чавдар Мутафов

Семейната хармония на Фани Попова-Мутафова и Чавдар Мутафов е като любовна бяла врана

На фона на поредицата от драми, изневери и скандали в писателските среди и сред софийската бохема между двете войни, семейната хармония на Фани Попова-Мутафова и Чавдар Мутафов е като любовна бяла врана. И макар житейската им съдба след девети септември 1944 г. да е изпълнена със страдания, затвор и трудов лагер, семейството им остава непоклатимо.

Фани Попова-Мутафова е една от най-добрите и перспективни български писателки преди 1944 г. Чавдар Мутафов пък е сред най-изтъкнатите представители на българския модернизъм. Любопитното е, че и двамата са родени в Севлиево с 13 години разлика, но се запознават доста по-късно в София.

Майката на писателката никак не одобрява зетя, който „пише толкова модерно, че никой не може да го чете“, но любовта им е несъкрушима. Двамата заминават да Мюнхен, където тя учи пиано и слуша лекции по история на изкуството, а той – архитектура. Завръщат се в България, когато се ражда синът им Добри и стават част от софийския интелектуален екип.

Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г.,  Фани Попова-Мутафова се превръща в най-популярната писателка в България. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията „Асеневци“, но тъкмо заради нея е обвинена във великобългарски шовинизъм и осъдена от Народния съд на 7 години затвор. Чавдар Мутафов пък е изпратен на лагер без съд и присъда.

Как се развива любовта и живота им и конспиративна теория за последните два романа на Фани Попова-Мутафова, чуйте в звуковия файл: