Арх. Ивайло Захариев: София има изключителен потенциал да стане столица на термалните бани

В понеделник започна ремонта на банята с минерална вода в кв. „Овча купел“. Осем милиона лева ще бъдат инвестирани в реставрацията й. Сградата  е построена през 1920 година. Арх. Георги Овчаров е проектант. Предвижда се в нея да се правят и изследвания за ползата от минералната вода върху здравето. След като бъде ремонтирана, банята ще бъде отворена за гражданите, обещава Столична община

Това е поредният знаков обект от архитектурното наследство на София, който спасяваме, както успешно бе направено в банята в Банкя, обясни Георги Георгиев, председател на Столичния общински съвет.

"Запазваме изключителна архитектурна ценност, но използваме и съвременните технологии. Над 50% от финансирането е от общинския бюджет, но работим и по европейски програми. Това е начинът, по който провеждаме градски политики за опазване на културното ни наследство и за оползотворяване на минералната вода, като едно от най-големите богатства за софиянци".

• Сийка Кацарова: Минералните води са нашето злато. Имиджът на България трябва да се ребрандира

София има изключителен потенциал да стане столица на термалните бани, обясни пред БНР арх. Ивайло Захариев от Българска асоциация за термално наследство

"Управлението трябва да има визия за цялостно възстановяване, а не само един човек в цялата община да се грижи за минералните води. В момента всички минерални бани, които са и паметници на културата, са под крилото на Районния исторически музей на София. Те не са приоритетни за възстановяване като такива. За „Овча купел“ е приет проект, който представлява само частично баня. Там ще има и център за наука. Общината не търси правилното финансиране. Гледа по какви европейски програми могат да се спечелят пари и се нагажда към спасяването на тези сгради. Веднъж годишно могат да се отделят 8 милиона лева от бюджета на общината за възстановяване на различна баня". 

• Виргиния Захариева: Дават се много средства за проучване на термални находища, но не ги използваме

Според арх. Ивайло Захариев, функцията на тези сгради е неделима част от самия сграден фонд. 

"Важна е и традицията на банята в България. Тя е микс между турската баня и европейската балнеология. Има едно цялостно неразбиране към тази стара традиция. В много държави, като Испания, където имат наследство от арабите, а и в Турция,  има много запазени бани от старо време. Те се ползват по начина, по който са се е случвало това преди стотици години. В Япония във всеки квартал на Токио има бани. Това са пълноценни места за релакс".

• Надежда Сучева: Социалният живот на Централната баня е ключов при нашия проект

Арх. Захариев даде за пример случая с Централна минерална баня.

"Столична община от години твърди, че ще бъде възстановена, но това е направено само в частта, превърната в Музей на София. В центъра на града ни има и дворец, който е разделен между Националната галерия и Етнографският музей. Предлага се трети подобен вариант и в „Овча купел“ да има Център за върхови научни постижения и баня. Съвременният подход и развитието, на което и да е от тези отделни дейности, изисква развитие във времето. Не можем да си позволим стари сгради да бъдат разделяни наполовина. Проектът „нито рак, нито щука“ не работи"

Банята в Банкя е чудесен пример за възстановяване на сградата, отчете обаче той.

"Реконструирани са всички важни детайли. Това е една чудесна европейска сграда, която връща София на термалната карта. Но може да се подобри начинът й на управление. За момента работи само едното крило на банята, при това като спа център".

Спа хотелите и термалните бани биха могли да се допълват, смята арх. Захариев.

"В спа хотелите може да се отиде семейно. В банята човек влиза гол и остава сам със себе си-пречиства тялото и душата си. Водата в баните се изпомпва всеки ден. Басейните в тях се почистват и са абсолютно различни от ползването на басейни с химия в спа центровете"

„Овча купел“ се строи по четвърти проект, който се внася, напомни архитектът. 

"Общината не ни запознава с него. Не знаем как общественият ресурс ще бъде използван. Ще следим и ремонта. Той трябва да приключи в следващите 9 месеца.  След като се завърши по европроект, не знаем дали ще има обществен достъп до сградата, или ще бъде използвана за наука".