Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Петко Цветков от сдружение "Балкани" и Иван Христов от WWF:

Проектът WaterLands ще работи за спасяване и възстановяване на Драгоманското блато

Снимка: WWFБългария

В предаването „Добър вечер, София“ разговорът е посветен изцяло на Драгоманското блато – място, което се нуждае от обновяване и от обособяването му отново като истинска естествено влажна зона.

Събеседници по темата бяха Петко Цветков от сдружението за дива природа „Балкани“ и Иван Христов от WWF.

„Ако говорим за моментното състояние, водното ниво е сравнително прилично - това от една страна е добро за екосистемата, но затруднява достъпа на хора по-напред сред блатната растителност.
Благодарение на много причини, блатото е все по-обрасло с растителност, която все повече покрива водните огледала в този водоем“, съобщи Петко Цветков. 

Той уточни, че когато има вода, водните и блатните системи са в сравнително добро състояние.

През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи голяма част от неговата растителност.

„По сателитни снимки и други наблюдения оценихме, че близо 80%, от зимната, суха растителност беше обгорена, както и 2/3 от пътеката за туристи, обобщи той и допълни, че в пролетно-летния сезон голяма част от растителността се е възстановила.
Даже голяма част от засажданите с доброволен труд през годините върби, тополи, дъбове в района на блатото, преживяха“, каза още той.

Защо е ценно Драгоманското блато, с какво тази екосистема е ценна за хората?

„,Малко хора знаят, че влажните зони по планетата земя са най-интензивно натрупващите въглерод. Във време, в което искаме да измислим какви ли не начини за задържането на въглерода, за да спасим планетата, те всъщност са едни от най-устойчивите, ефективни „капани“ в тази дейност, които ние интензивно унищожаваме“, подчерта Петко Цветков.

По думите му, Драгоманското блато е едно от най-големите карстови блата, специфични с това, че водата в тях рядко се задържа на повърхността а отива в дълбочина под земята, крие се в подземни езера, или се разкрива в извори.

Проектът Waterlands цели да разясни полезността на тази природна зона.

Около 60% от видовете птици са регистрирани в района на блатото в различен период от време. Благодарение на усилията на сдружението за дива природа „Балкани и сътрудничеството му с учените са възстановени някои изчезващи видове на българската флора, за които можете да чуете в разговора.

Едно изследване гласи:

"Блата, мочурища, торфища, заливни низини и езера – над 90% от влажните зони в Европа днес са пресушени. В резултат редица екосистеми деградират, а много растителни и животински видове са изложени на сериозен риск". Застрашени сме също и ние.

Иван Христов - експерт по водите в WWF България, разказа повече за основните точки, по които ще работи проектът  WaterLands, за възстановяване и спасяване на Драгоманското блато.

„Искам да припомня, че преди около 20 години, разговори по темата за възстановяване на влажните зони звучаха меко казано екзотично“, заяви Христов и допълни, че нуждата за възстановяването им не е толкова от отдавна. Буквално от средата на ХХ век стана ясно, че с унищожаването на влажните зони сме направили голяма грешка, техните функции и значението им и за стопанската дейност на хората е твърде голямо.

Затова на много места започва да се говори и да се правят опити за възстановяването им, поясни той, на това на практика се оказва трудна задача.

„Затова целта на WaterLands  е да споделим опит с други научни институции как са възстановявани влажни зони досега и да си преосмислим стратегията на базата на малкото опит, който имаме през този половин век“, каза още той.

В проекта са включени 32 партньора от Европа, които са основно университети и институции, свързани пряко с управление или под някаква форма възстановяване на влажни зони. България  попада в този списък не само с едно място,  в което ще демонстрираме добри практики по възстановяване, каквото е Драгоман, но и с едно място, което вече е натрупало опит – Природен парк „Персина“, разкри още Иван Христов.

Окосяване и друг вид управление на биомасата, за да се възстанови екосистемата  в характерния вид за този тип влажни зони е първата от целите на проекта, свързани с Драгоманското блато.

Чуйте още подробности от разговора на Боян Бочев, за да разберете повече как може да се включите в конкретни доброволчески кампании.

По публикацията работи: Спаска Давранова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

От запад снеговалежите постепенно ще започнат да спират, но остава студено

През днешния ден от запад снеговалежите постепенно ще започнат да спират, а над югозападните райони и облачността ще се разкъсва. Ще духа слаб, в Източна България до умерен вятър от север-североизток и там ще има условия за виелици и навявания, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология. Минималните температури ще бъдат между..

публикувано на 18.02.25 в 07:15

"Форум", 17.02.25: На Радев партия не му трябва, "политиката на цигулката", мажоритарните избори имат минуси

Новата седмица ще протече с нови събеседници коментатори. До 21 февруари горещи новини и теми ще коментират социологът Елена Дариева и историкът Светослав Живков. Днес водещият на предаването Константин Лавсов насочи разговора така, че той обхвана следните теми: Социалното неравенство. Разделението сред обществото се видя и в бойкота на..

публикувано на 17.02.25 в 18:40

Реалистичен, оптимистичен и песимистичен анализ за демографското бъдеще на София

Какви са прогнозите за демографското развитие на столицата и какви са тенденциите за няколко десетилетия напред, според Актуализиран анализ на демографското развитие и прогноза , разработена в три варианта за населението на Столичната  община по градоустройствени единици (ГЕ) за 2030-2040-2050 г.? Анализът е реализиран от общинското..

публикувано на 17.02.25 в 17:50

Близо с 10% поскъпват някои куриерски услуги от 1 март

Близо с 10% поскъпват някои куриерски услуги от 1 март. Две от най-големите компании въвеждат и нови правила при таксуването на най-леките пратки. От 1 март се въвежда 10% увеличение на цените за доставка на вътрешни и международни палетизирани пратки, което се налага по транспортно-логистични причини. Това потвърждава за БНТ една от водещите куриерски..

публикувано на 17.02.25 в 17:05
Илиана Балабанова

Има сфери, в които разликата между заплатите на жени и мъже е до 40%

Средната брутна заплата на жените в България е с около 20% по-ниска от тази на мъжете , показва изследване, направено за периода 2008-2022 г. от института "Зангадор" и представено на конференцията "Заплащане и равнопоставеност в България", организирана от Българска платформа към Европейско женско лоби (ЕЖЛ). Разликите във възнагражденията..

публикувано на 17.02.25 в 16:35
Юлия Мишкова – старши специалист по

Адаптираха два наръчника за климатичните промени за нуждите на българското образование

Образователната платформа prepodavame.bg адаптира два международни наръчника, създадени по инициатива на Office for Climate education (Офис за климатично образование) - международна организация под егидата на ЮНЕСКО със седалище във Франция, чиито цели са  да подкрепя образованието, свързано с климата чрез създаване на образователни ресурси и..

публикувано на 17.02.25 в 14:55

Banff Centre Mountain Film Festival отново в България

Banff Centre Mountain Film Festival в България - един от най-големите и най-престижни планинарски кино фестивали в света пристига за традиционна си първа спирка в страната ни - София. След провеждането му в градчето Банф, Канада през ноември 2024, най-добрите и отличени филми тръгват на световна обиколка, като посещават над 40 държави по целия..

публикувано на 17.02.25 в 14:26