„Фантастите са особен род автори“
Изхождайки от този слоган, попитахме писателя Владимир Полеганов какво трябва на един човек, за да стане фантаст?
Ако е някаква подправка, то нека да е нещо, което подслажда, но отвъд това то е любопитството към заобикалящия ни свят и то тук и сега, отговори той и допълни, че би било добре да насочим това любопитство отвъд видимото – тоест, виждаме какъв е светът, наблюдаваме го, мислим за него, но любопитството да ни кара да си казваме непрекъснато – „Ами, ако…? „Какво би било ако…?“
Освен това добавяме и богато въображение, задължително за всеки творец и особено – чувствителност към човешкото, която да е такава, че хем да ти дава зрение, за да го видиш, хем да можеш да излезеш от него, да стъпиш извън него, да се дистанцираш от него, за да видиш една друга гледна точка на другото, на различното, смята писателят.
И „ами, ако“-тата, много или малко на брой да ни отведат там, където никога не сме попадали и дори не сме си представяли, че има такива места, но завръщайки се, да съумеем да разкажем за тях с разбираеми, увлекателни думи.
„Важно е усещането, което може да е от различни смесени чувства, като страх, удивление, опасения някакви... Аз съм по-скоро от този тип писатели-фантасти - в писането и като читател съм такъв - предпочитам това, пред внимателното обмисляне и работата с идеята, макар и другото да е много хубаво и предизвикателно за мен“, сподели Владимир Полеганов.
„Обикновено имам идея за начало, идея за средата – даже ги разписвам и после ги сглобявам, защото много често, когато седна да пиша нещото, дори не знам точно какво ще бъде – имам някакви представи и образи, с които работя и те са много важни за мен – например с романа „Другият сън“ видях един човек, който върви в коридор…“
Колкото за идеята за край: „Ние живеем и знаем, че има идея за край, тя съществува и не може да не започне да те „придърпва“… и в един момент разбирам, че има край и го виждам, знам какъв е…“, разкрива още писателят.
„Работата върху една идея, която искаш да опишеш, в някои моменти върви много добре, в други – по-трудно, но с натрупването на работата, която извършваш върху този текст, осъзнаваш връзката между теб и света, в който живееш по най-обикновения, банален ежедневен начин – и този свят започва да ти говори и всичко което ти казва е свързано с твоята идея, книга, разказ, независимо какво е“, казва писателят и допълва, че това е изпробвано от него и с нехудожествени текстове.
Тук писателят посочи като пример актуалната тема за климатичните промени – те засягат живота на хората – повече на едни, по-малко на други и възникват проблеми и въпроси, които фантастиката изследва. „Ако имаш вяра в човечеството, в бъдещето, в способността на човек да се променя, тогава със сигурност посоката ще бъде по-позитивна. Ако не си много сигурен - за себе си подозирам, че попадам в тази група - търсиш по-дистопични обяснения или се опитваш да вкараш героите в състояние, в което да ги разтърси и да ги накара да си задават по-големи въпроси“, смята Владимир Полеганов.
Доколко утопията може да бъде полезна и продуктивна за един писател-фантаст, има ли такъв тип утопия, която да ни кара да се устремяваме нагоре, за фантастиката и връзката ѝ с реалността – съвместно събитие с Рацио (Достъпна ли е модерната фантастика и как тя ни учи да живеем в света около нас) - чуйте повече от разговора в звуковия файл.
Гиргина и Пламена Гиргинови, възпитанички на Детския радиохор, за предстоящите си изяви и барокови концерти: "Сезонът бе изключително интензивен и под знака на педагогически успехи, и с концерти. (Гиргина) Вървя по нейните стъпки. (Пламена) Първата проява сега е в петък 20, в музея "Борис Христов" (подробности в звуковия файл). В последните години..
Георги Тошев за "Деня на Парцалев": "В живота на всеки един от нас има незабравими. Добрата новина са многото млади хора в залите, където представяме филма и книгата за Парцалев. В живота му има много щастливи и тъжни моменти. Пътуването ми в живота на Парцалев започна преди 6 години, благодаря на Татяна Лолова и Стоянка Мутафова, които го наричаха..
„ Берлин. Порто. София “ е визуален дневник на едно артистично пътуване – през градове, материали и лични трансформации. В новата си изложба Петър Пондев представя серия от картини създадени чрез тъфтинг - техника – колкото старинна, толкова и набираща популярност в момента: "Преди няколко години реших да напусна Берлин след 11 години там. Търсех нов..
В навечерието на Еньовден семинар по холистична медицина „Лечебните билки и влиянието им върху здравето“ с Анна Илиева разкрива влиянието им за човешкото здраве: "В детството си научих за прадядо си, известен билкар в Северна България. В някакъв момент започнах да се занимавам с билки. В цял свят от 30 години се възражда интересът към билките. Много..
Здравко Петров от "Исторически маршрути" разказва историята на Сточна гара, а и на Централна гара. Какво налага строежа ѝ в края на 20-те и какво е интересното на сградата ѝ? Как повлиява тя на околните квартали, както и новопостроената гара Подуене? Теодор Караколев от "Български архитектурен модернизъм" пък говори за т.н. "Вехтошарски пазар". Коя е тя..
Коя в действителност е главната героиня от Вазовата пиеса “Към пропаст”. Наистина ли любовта на цар Иван Александър към еврейката Сара му е повлияла толкова пагубно, че той губи държавническия си разсъдък? Бракът им е възприеман и оценяван като безпрецедентен случай в династичната история на България и Средновековна Европа. Всъщност това е една от..
Мобилното студио на Радиокафе е на събитието " България на пет океана " - в ИЕЦ от 11 до 17:30: Започваме с Валерия Джукич , оперативен директор и модератор на образователен панел: "Борим се страната да стане по-добро място за стартъпи, дълбоко сме убедени в това. Фалирали сме много компании - без грешката няма как да се научиш. Има възможности..