„Фантастите са особен род автори“
Изхождайки от този слоган, попитахме писателя Владимир Полеганов какво трябва на един човек, за да стане фантаст?
Ако е някаква подправка, то нека да е нещо, което подслажда, но отвъд това то е любопитството към заобикалящия ни свят и то тук и сега, отговори той и допълни, че би било добре да насочим това любопитство отвъд видимото – тоест, виждаме какъв е светът, наблюдаваме го, мислим за него, но любопитството да ни кара да си казваме непрекъснато – „Ами, ако…? „Какво би било ако…?“
Освен това добавяме и богато въображение, задължително за всеки творец и особено – чувствителност към човешкото, която да е такава, че хем да ти дава зрение, за да го видиш, хем да можеш да излезеш от него, да стъпиш извън него, да се дистанцираш от него, за да видиш една друга гледна точка на другото, на различното, смята писателят.
И „ами, ако“-тата, много или малко на брой да ни отведат там, където никога не сме попадали и дори не сме си представяли, че има такива места, но завръщайки се, да съумеем да разкажем за тях с разбираеми, увлекателни думи.
„Важно е усещането, което може да е от различни смесени чувства, като страх, удивление, опасения някакви... Аз съм по-скоро от този тип писатели-фантасти - в писането и като читател съм такъв - предпочитам това, пред внимателното обмисляне и работата с идеята, макар и другото да е много хубаво и предизвикателно за мен“, сподели Владимир Полеганов.
„Обикновено имам идея за начало, идея за средата – даже ги разписвам и после ги сглобявам, защото много често, когато седна да пиша нещото, дори не знам точно какво ще бъде – имам някакви представи и образи, с които работя и те са много важни за мен – например с романа „Другият сън“ видях един човек, който върви в коридор…“
Колкото за идеята за край: „Ние живеем и знаем, че има идея за край, тя съществува и не може да не започне да те „придърпва“… и в един момент разбирам, че има край и го виждам, знам какъв е…“, разкрива още писателят.
„Работата върху една идея, която искаш да опишеш, в някои моменти върви много добре, в други – по-трудно, но с натрупването на работата, която извършваш върху този текст, осъзнаваш връзката между теб и света, в който живееш по най-обикновения, банален ежедневен начин – и този свят започва да ти говори и всичко което ти казва е свързано с твоята идея, книга, разказ, независимо какво е“, казва писателят и допълва, че това е изпробвано от него и с нехудожествени текстове.
Тук писателят посочи като пример актуалната тема за климатичните промени – те засягат живота на хората – повече на едни, по-малко на други и възникват проблеми и въпроси, които фантастиката изследва. „Ако имаш вяра в човечеството, в бъдещето, в способността на човек да се променя, тогава със сигурност посоката ще бъде по-позитивна. Ако не си много сигурен - за себе си подозирам, че попадам в тази група - търсиш по-дистопични обяснения или се опитваш да вкараш героите в състояние, в което да ги разтърси и да ги накара да си задават по-големи въпроси“, смята Владимир Полеганов.
Доколко утопията може да бъде полезна и продуктивна за един писател-фантаст, има ли такъв тип утопия, която да ни кара да се устремяваме нагоре, за фантастиката и връзката ѝ с реалността – съвместно събитие с Рацио (Достъпна ли е модерната фантастика и как тя ни учи да живеем в света около нас) - чуйте повече от разговора в звуковия файл.
В Банкя стартира реализацията на проекта "Богини на водата“. Целта е да се предостави на младите хора платформа за изразяване на собствената им идентичност, талант, вълнения и емоции чрез изкуството, съобщиха от пресцентъра на район „Банкя“. Проектът се реализира от сдружение "Благ ден“ в партньорство с района, като основната идея е осмисляне..
19 май е Световен ден за дарителство на майчина кърма . С различни инициативи празникът бе отбелязан и от Банката за майчина кърма в София , която е единствена по рода си в България и една от малкото подобни структури на Балканския полуостров. Открита е на 1 юни 1989 година от Министерство на народното здраве. Тя събира, съхранява и обработва..
След Сакар, Костинброд и Провадия, от фондация "Биоразнообразие“ са се заели със задачата да проучат и възстановят съществуващи чешми на Витоша. Заедно с експертите от Природния парк, те вече са обиколили девет чешми в северната част на Витоша, около Златните мостове. Чешмите са в различно състояние – някои са с хубави фасади, но с разпадаща се суха..
Правителството ще осигури 15 милиона лева допълнително към субсидията на градския транспорт на София, съобщи премиерът Росен Желязков след среща със синдикални лидери, на която не е присъствал столичният кмет. Свидетели сме на решаване на проблем от хора, които участваха в създаването му, коментира кметът на София Васил Терзиев: "Какво..
Тенденцията при основните хранителни стоки на българския пазар в момента е спад в цените – това се отчита от 28 април насам. Но в сравнение с миналата пролет това намаление в цените се забави с 15 дни . Това коментира пред БНР-Радио София Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища. Ако има..
Изложбата "От Златю Бояджиев до Любен Зидаров. Пейзажи от колекцията на Художествена галерия - Пазарджик” гостува в София. Тя може да бъде посетена до 26 май в Галерия Artmark. Експозицията включва над 30 произведения, подбрани от постоянния фонд на галерията в Пазарджик. Творбите се показват за първи път в столицата. Пейзаж, Любен Зидаров..
Българската култура празнува 24 май в сърцето на Барселона със събитието под надслов "Ние и буквите" , което ще събере българската общност и приятелите на България в Каталуния, за да почетат значението на езика, писмеността и творчеството. Събитието предлага съвременен прочит на традицията чрез калиграфска изложба на кирилица от артистичния..