Вече 13 години Юлиян Пейчев преподава в детски градини в столичния кв. "Младост", добре познава района – отраснал е тук, но добре познава и проблемите му.
Именно това е и причината преди месеци той да основе неправителствена организация, за да не замита под килима премеждията на съкварталците си, а заедно да намират правилния подход за решенията им.
"Хората в квартала са доста чувствителни. С месеци чакат нещо да се промени. Пишат жалби, но… Нашата идея е това НПО, което го направихме, с него да се даде по-голям тласък на жалбите, защото едно е когато жалбата е от едно физическо лице, а друго е от по-голяма организация, именно така няма да неглижират жалбите ни от районните администрации", настоя той в "Късното шоу" на Радио София.
"Искаме нашият квартал да стане по-безопасен - високите скорости са често явление, правят се гонки, защото имаме добра пътна инфраструктура" посочи той, но открои и решенията: пасарелки, а не поредните светофари, еднопосочни улици край училища и детски градини, по-добра маркировка, модерни легнали полицаи и обезопасени пешеходни пътеки.
"Това не изисква огромен ресурс, но не се прави", отсече Пейчев, които планира скоро време да организира съкварталците си, за да може със собствени сили да покажат, че това е възможно да се случи.
Със съпругата му, която също е художник и преподавател, се запознават в Художествената академия, вече двамата са горди родители на четири момчета, но не спират да са активни.
"Учудвам се когато някой каже: "О, достатъчно ми е, не искам второ детенце, трето… Позитивно гледаме към нещата и децата в никакъв случай не са тежест. Всеки уикенд излизаме, във вътрешния двор на комплекса ни, плевим, косим тревата, садим цветя. Всички много се радват, но само се радват, доверяват ми се обаче като човек, който се е нагърбил да го върши, но гледам и децата си да ги възпитавам по този начин, давам им задачки, за да се чувстват по-отговорни, да им давам пример, да съграждат нещо", настоя Пейчев.
Според него един от проблемите е презастрояването в района и липсата на достатъчно паркове и градинки, където хората да излязат и да си почиват след тежкия работен делник, а и през уикенда.
"Презастрояването е бич за "Младост" 1, 1А и 2, които са гранични на района. Тепърва има какво да се прави, но това трябва да се извършва спрямо законите и нормите за застрояване. Хубаво е да има жилищни сгради, но трябва да се помисли и за детски площадки, за среда, която е благоприятна за отглеждането на деца, на подрастващи младежи, за да не останем спалнята на София, а да има и работни места, търговски центрове, да не е само да прибереш и да си легнеш", отбеляза той.
"Младост е най-големият район като площ, има земи, които със статут на земеделска площ, но знаете, че тук реколта не се отглежда, а са едни изоставени терени. Трябва да се помисли как тези терени да се обособят, за да не стане кварталът само с жилища… Има ПУП (подробен устройствен план-бел.ред.) пък има различни интереси – в Горубляне искат да се строи, а в "Младост" – не. Именно тук е ролята на кмета – да направи връзката между инвеститори, собственици на земи, строители, живеещите в квартала, така че да се помисли какво и как да се случва, още преди да е започнало застрояването, което не бива да се случва на парче, защото когато това се случи, вече липсва свободата в изграждането на хабитата – средата, в която живееш", категоричен бе Юлиян Пейчев.
Според него бъдещият кмет на района трябва да има желанието да разговаря с хората, за проблемите им.
„За да акумулираш тази енергия, защото да управляваш най-големия район в София трябва да имаш търпение, огромна енергия, не само да обещаваш, че направиш това или онова. Кметът трябва да е от района – да е израснал там, да е живял и да наясно с проблемите, да ги усеща… На "Младост" му трябва младост, много желание и работа", заключи преподавателят.
Чуйте цялото интервю с Юлиян Пейчев.
Снимки: Facebook
До 11 април продължава записването за тазгодишното издание на Националната олимпиада по орнитология за ученици между пети и осми клас . Първият кръг ще се проведе на 12 април онлайн в платформата Kyoso, съобщиха организаторите от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). За участие във втория кръг, който ще се проведе на..
В продължение на 40 години празниците на изкуствата “Аполония” представят не само най-успелите български изпълнители, но и подкрепят младите и талантливи творци във всички жанрове. Музиката има особено значение за фестивала и специално място в художествената програма на созополските празници. За пръв път в света беше създаден уникален оркестър с едни..
Националното представителство на студентските съвети в Република България организира XVIII издание на Националния приз "Студент на годината" , чиято цел е да отличи най-активните учащи в българските университети, които са показали постижения във всички области на науката, изкуството и спорта. "Образованието е една голяма инвестиция в..
Режисьорът Момчил Карамитев представи две игрални новели по Сергей Комитски, озаглавени "Вариации за цигулка". Двете новели носят заглавията "Златният храм" и "100 долара". Това, което тематично ги обединява, са музиката и общочовешката тема за любовта - любовта към ближния и любовта към изкуството. Момчил Карамитев разказа и че първото му..
Ако думите са облеклото на историята, с какви думи е облечена българската история? Как можем да избягаме от клишетата от учебниците и общественото говорене, но все пак разказът ни да бъде правдив и обективен за тези, на които тепърва предстои да се запознаят с важните за народа ни моменти? Пред БНР-Радио София поетът и драматург Стефан Иванов..
Столичната община предостави 500 знамена за малките ученици и още 28 големи трибагреника за отбелязването на 3 март в 31-во Средно училище с изучаване на чужди езици и мениджмънт "Иван Вазов" в район "Слатина". По традиция гимназията отбелязва празника с тържествено издигане на българския национален флаг в двора на училището, песни и стихове.,..
Заради своята разпознаваемост на датата 3 март, заради своето утвърждаване в традицията като национален празник, би трябвало именно тя да остане Националният празник на България, каза пред Радио София историкът и журналист Андрей Захариев. "Покрай традицията хората са го утвърдили в съзнанието си като такъв. Ние, в България, много нещо..