Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”:
Началото е за Светлана Мухова - изследовател, автор на книги и научни публикации, магистър по богословие и история. В момента Светлана довършва работата си по новооткритите османски данъчни регистри за Копривщица (известни, като нюфюс и теметтуат дефтери) от 30-те и 40-те години на XIX век. Нейният анализ предстои да бъде издаден под формата на книга до края на годината.
След това проследяваме периода на Любен Каравелов в Руската империя и влиянието на местните среди върху българския възрожденец. На това време е посветен докладът на доцент доктор Кристияна Симеонова от Института за български език при Българска академия на науките.
След 1869 година Каравелов се установява в Румъния, където започва своята активна издателска дейност. За публицистиката на изключителния българин на страниците на вестниците “Свобода” и “Независимост” научаваме от Валерия Йорданова и Ренета Константинова - библиограф - експерти от Регионална библиотека “Любен Каравелов” в Русе.
Ето и втората част:
Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с дейността на Любен Каравелов по издаването на списание “Знание”. В кратко време то се превръща в културен и обществен феномен на високото Възраждане у нас.
От доцент доктор Светла Атанасова от Регионален исторически музей град Велико Търново научаваме за новите щрихи към историята на типографията на Каравелов в старопрестолния град.
В поредицата “Историята оживява” ви предлагаме и един любопитен анализ. Това е коментар от доцент доктор Пламен Божинов от Института за исторически изследвания при Българска академия на науките. Той изследва проблема за взаимодействието между култура, църква и революция в Българското Възраждане в научните трудове на именития историк професор Крумка Шарова.
Днес гостуваме на коледното село Чавдар. Защо наричат това място швейцарското село Чавдар? Първи гости са ни братята Тодор и Петър Нешкови от Чавдар, собственици на бутикова мандра: "Всичко постигнато е с уоритост и желание, поставили сме летвата доста високо и хората очакват много от нас. Работим като екип по доста тежки теми - горски фонд и др...
Куизът е с водещите в Радио София - Божидар Янев и Боян Бочев. Кой от тях познава по-добре историята на столицата? Предаването е посветено на предстоящия куиз на Бохемска София на 23 декември.
Руският император попречва на княза да се сроди с кралица Виктория Първият български владетел след турското робство, княз Александър фон Батенберг, изживява споделена любов със 17-годишната принцеса Виктория Пруска (наричана Морета), дъщеря на германския престолонаследник Фридрих III и напринцеса Виктория - дъщеря на английската кралица...
В поредицата “Историята оживява” ви представяме живота и откритията на доктор Стамен Григоров. Първата нинчаст бе за Lactobacillus Bulgaricus:
Как поезията може да докосне всеки от нас посредством правилния прочит? Как този декември хиляди се събраха в зала 1 на НДК и преоткриха стиховете на българската поезия в Поетите? Поезията е лично преживяване, в което присъства много математика и има формула – трябва само сами да формулираме нейната сентенция. Събеседник по темата ни е Диана..
Коледа с КласикАрт и Вероника Тодорова на 21 декември от 17 часа КласикАрт завършват тази своя така интересна творческа година с един истински празничен концерт с много, много гости – Коледа с КласикАрт. „Аз имам 65 деца за този концерт – деца, които обичам и обгрижвам като мои! Това са талантите от Детският филхармония с диригент Милена Яцино,..
С травъл влогъра Десислава Иванова за пътуванията и доброволствата: "Тази година съм пътувала по-малко от предните две, само 122 дни. Мислех, че въобще не съм пътувала, а се оказа, че е една трета от годината. Беше много предизвикателно, позабравих лошите неща, горчивото изчезна. Две трети от пътуванията бяха непланувани. В главата си отивах в..