Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”:

Началото е за Светлана Мухова - изследовател, автор на книги и научни публикации, магистър по богословие и история. В момента Светлана довършва работата си по новооткритите османски данъчни регистри за Копривщица (известни, като нюфюс и теметтуат дефтери) от 30-те и 40-те години на XIX век. Нейният анализ предстои да бъде издаден под формата на книга до края на годината. 

След това проследяваме периода на Любен Каравелов в Руската империя и влиянието на местните среди върху българския възрожденец. На това време е посветен докладът на доцент доктор Кристияна Симеонова от Института за български език при Българска академия на науките. 

След 1869 година Каравелов се установява в Румъния, където започва своята активна издателска дейност. За публицистиката на изключителния българин на страниците на вестниците “Свобода” и “Независимост” научаваме от Валерия Йорданова и Ренета Константинова - библиограф - експерти от Регионална библиотека “Любен Каравелов” в Русе. 

Ето и втората част:

Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с дейността на Любен Каравелов по издаването на списание “Знание”. В кратко време то се превръща в културен и обществен феномен на високото Възраждане у нас. 

От доцент доктор Светла Атанасова от Регионален исторически музей град Велико Търново научаваме за новите щрихи към историята на типографията на Каравелов в старопрестолния град. 

В поредицата “Историята оживява” ви предлагаме и един любопитен анализ. Това е коментар от доцент доктор Пламен Божинов от Института за исторически изследвания при Българска академия на науките. Той изследва проблема за взаимодействието между култура, църква и революция в Българското Възраждане в научните трудове на именития историк професор Крумка Шарова.