Около 9% от българите ще бъдат със захарен диабет до 2045 г.

Диабет тип 2 е основен и независим рисков фактор за сърдечно-съдови и бъбречни заболявания. Според Международната диабетна федерация, половината от възрастните с диабет (240 млн. души в света) не знаят за заболяването си. Годишно диабетът причинява смъртта на около 6.7 млн. души, а над 537 млн. души живеят с тази диагноза. До 2045 г. се очаква 9% от българите да бъдат засегнати от диабет.

Тези тревожни данни бяха представени днес, 26.11.2024 г., по време на медийно събитие на тема "Диабетът в светлината на Кардио-бъбречно-метаболитния синдром", организирано от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

"Захарната болест влияе негативно на сърдечносъдовата система, бъбреците и метаболизма. При нарушение на една от тези системи и други започват да страдат. Пациентът влиза в порочен кръг. Към момента на диагностициране, повече от половината пациенти с диабет тип 2, вече имат някакви сърдечносъдови проблеми. Данните сочат, че до 40% от хората с диабет тип 2 имат хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). До 60% от хората с ХБЗ имат и сърдечносъдово заболяване. При една трета от хората със захарен диабет тип 2 лекарите диагностицират и проблеми със сърцето", каза доц. д-р Александър Шинков, председател на Българското дружество по ендокринология.

Той допълни, че диабет тип 2 намалява продължителността на живота, особено при хора с ХБЗ или сърдечни проблеми. Данните сочат, че болните от захарна болест умират с до 6 години по-рано от тези без такъв проблем. Ако пациентът има и диабет, и ХБЗ, животът му се скъсява с около 9 години, а тези с диабет и сърдечно заболяване обикновено умират 11 години по-рано от хората без здравословни проблеми.

"Стандартите за грижа при хората с диабет препоръчват многофакторен подход за намаляване на риска от усложнения.  Това включва промяна в начина на живот и обучение, контрол на кръвната захар, артериалното налягане и липидите и използването на средства, осигуряващи сърдчено-съдова и бъбречна полза", заключи доц. д-р Шинков.

"Над 60 млн. души по света живеят със сърдечна недостатъчност (СН), като заболяването е една от водещите причини за хоспитализация. Данните сочат, че приблизително 50% от пациентите, диагностицирани със СН, умират до 5 години след поставяне на диагнозата. 

 Заболяването влияе изключително негативно на начина на живот на болните. 66% от пациентите имат проблеми с подвижността, 76% имат проблем с извършването на ежедневни дейности, 50% страдат от тревожност и депресия, а 24% не могат да се обслужват сами. Артериалната хипертония и захарният диабет са общи придружаващи заболявания при пациентите със сърдечна недостатъчност и ХБЗ", каза проф. д-р Кирил Карамфилов, председател на Българското дружество по кардиология.

"ХБЗ засяга приблизително 1 на 10 възрастни, като всяка година между 5 и 10 млн. души умират от това заболяване. Захарният диабет е причина за 38.6% от случаите на крайна степен на хронично бъбречно заболяване, като след него като фактор се нарежда артериалната хипертония (25.9%). 

Един от основните проблеми е, че много хора с ХБЗ остават недиагностицирани дори в силно развитите здравни системи и това затруднява лечението на заболяването и е предпоставка за развитие на диабет и сърдечна недостатъчност", каза проф. д-р Емил Паскалев, д. м. н., председател на Българско дружество по нефрология. Той допълни, че поставянето на диагнозата се извършва въз основа на изследване на eGFR (скоростта на гломерулна филтрация) и UACR (съотношението албумин/креатинин в урината).

Участниците в събитието се обединиха около становището, че цялостната грижа за пациентите, живеещи с диабет, изисква мултидисциплинарен подход.

"Затова е необходимо да погледнем отвъд контрола на кръвната захар – да пазим и бъбреците, и сърцето, за да се подобри живота на хората с диабет", обобщиха те.