На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България:
Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още по-рано. Годината е 1928, когато инженер Георги Вълков и негови колеги радиолюбители изграждат маломощен предавател. За този период разказва Никола Димитров Попов – председател на секция „Психология и педагогика“ при Военноисторическото научно дружество (Институт за военна история при Генералния щаб на БНА), журналист и редактор във Военноиздателския фонд (дн. „Военно издателство“) и военни издания.
Паметта на българското радио е жива. Постигнатото от поколения радио служители се помни. Енергията я има, и се пази, и споделя в Музея за историята на радиото в България, носещ името на професор доктор Веселин Димитров.
За историята на Музея разказва д-р Антоанета Радославова. Тя е музиковед и дългогодишен музикален редактор в БНР. Доктор Радославова е и автор на книгите “Из историята на Радио София” и “Музиката в Българското радио през 1930-1944”. От 2014 година, доктор Радославова е ръководител и уредник на Музея на историята на радиото в България.
Част от историята на българското радио е инженер Иван Симов, който работи в БНР цели четири десетилетия. В период от 18 години инж. Симов е директор на Дирекция “Техника” в БНР. Под ръководството на инженер Симов се обновява знаковото Първо студио. Заедно със своите колеги работи по подготовката на програмно информационния блок на програма “Хоризонт”. Сред успехите на инж. Симов е и създаването на първото в България, а според някои третото в Европа, студио за електронна музика в БНР. Годината е 1974. След ползотворния и впечатляващ труд в Радиото, инж. Иван Симов продължава да работи в Българска национална телевизия, където също е високо ценен.
Ето и втората част от посветения му подкаст, включващ историята на Първо студио, историята на един силнотоков инженер, известен впоследствие най-вече като композитор и начините за придобиване на най-съвременна техника:
Запис от разговор с инж. Симов ни предостави друг емблематичен радио служител - Захари Миленков. Той работи повече от 30 години в звукозаписни екипи в Българско национално радио. През пролетта на 1971 г. ръководството на Радиото взима решение да създаде професионално звено за работа с най-ценните звукозаписи в Българско национално радио, отделени в така наречения Златен фонд.
Захари Миленков, със заповед на тогавашния технически директор инж. Дончо Дончев е определен за заместник на отговорника на Златния фонд. Тогава това е Величка Ангелова. След нейното пенсиониране, след изключително ползотворната си съвместна работа с звукоинженера Михаил Люцканов, отдал се на преподаване в Консерваторията, през 1981 г. Захари Миленков поема ръководството на Златния фонд на Българско радио.
По това време Захари е единственият специалист в Радиото по всички аспекти на звуковата документалистика и реставрация на звукови документи. Като ръководител на Златния фонд Захари Миленков участва в в усвояването на строящото се лентохранилище за Златния и Постоянния фонд на Радиото в Боровец.
По предложение на Миленков от 1983, в лентохранилището в Боровец се създава специална апаратна за 12 часова аклиматизация на оригиналните и дублиращите се копия на архивните ленти. Отново под ръководството на Захари Миленков в “Златния фонд на БНР” се разработва систематизация на звуковите архиви и тяхната картотека. За повече подробности за дейността на Захари Миленков и историята на радиото може да разгледате блога на Хари в интернет.
Разбира се, винаги сте добре дошли и в създадения по предложение на Захари Миленков Музей на радиото в България. Музеят се намира в София, в сградата на Факултета по журналистика и масова комуникация, на улица “Московска” 49, ет.3, стая 68.
Снимките са от архива на Захари Миленков.
Разходката по ул. Георги С. Раковски започва от най-високото ѝ място, с паметника на Вазов и витошката морена, от която да гледа към любимата си планина. Наблизо е Палатата Св.София, дело на арх.Парашкеванов (1929). Там е пл.Николай Гяуров, кръстен по инициатива на Гена Димитрова, която също живее наблизо. Следва историята на Военния клуб - коя всъщност..
Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников: "Басът на групата Роберт Биберти е завиждал и на Аспарух Лешников, и на евреите в групата. Омразата по онова време се е ширила, дори и между членовете на групата. Аспарух Лешников става плячка на Биберти. След 9 септември 1944 на Лешников не е разрешено да напусне България. Писмата му доказват..
Борис Руменов, чиито псевдоним Борю Зевзека е измислен от проф. Иван Шишманов, е легендарна фигура сред софийските интелектуалци и бохеми през първите десетилетия на ХХ век. Името му е нарицателно, и също както за проф. Александър Балабанов, за него се разказват комични и куриозни случки. Хуморът му е свеж, заразителен и незлоблив, автор е на 15..
Шри – Шри Рави Шанкар гостува отново в България – Константин Драгов и Сана Драгова: "Той е основателят на фондация "Изкуството да живееш", тя е в над 180 държави. Учителят ще има лекция с възможност за въпроси и отговори и най-вече, ще има медитация в залата (НДК - зала 1). Ще е като на концерт. Заедно ще преминем отвъд хаоса. Блаженството е..
Филмът „Гунди“ влиза в британската разпространителска мрежа – режисьорът Димитър Димитров с подробностите: "Много е важно, че филмът продължава като част от програмата на британските кина от веригата "Орион". Тя е достъпна в сайта им и те са си направили сметка, че не само българи ще го гледат. Като студент там не съм си и мечтал, че някой ден мой..
Голямата маса: Градски дворове – Божидар Емануилов, зам.-кмет на "Оборище": "Има най-различни работилници за деца и възрастни в един от дворовете, гаражна разпродажба в друг, жива музика. Градските дворове е изчезваща среда, тези, които сме израснали в центъра ги помним. Те са мост между поколенията. Има и хора, които негодуват заради ограничения..
Уикенд с „ Мале-мале“ – второ издание на мини фестивала в Южния парк, гост по този повод ни е Петринел Денев: "Програмата ни е малка, първото издание бе изцяло за деца. Хуморът е подходящ и за възрастните. Предвидили сме и уъркшоп за улична клоунада - така и ние започнахме с "Мале-мале". Уличното изкуство дава свобода - да пробваш, да..