На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България:
Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още по-рано. Годината е 1928, когато инженер Георги Вълков и негови колеги радиолюбители изграждат маломощен предавател. За този период разказва Никола Димитров Попов – председател на секция „Психология и педагогика“ при Военноисторическото научно дружество (Институт за военна история при Генералния щаб на БНА), журналист и редактор във Военноиздателския фонд (дн. „Военно издателство“) и военни издания.
Паметта на българското радио е жива. Постигнатото от поколения радио служители се помни. Енергията я има, и се пази, и споделя в Музея за историята на радиото в България, носещ името на професор доктор Веселин Димитров.
За историята на Музея разказва д-р Антоанета Радославова. Тя е музиковед и дългогодишен музикален редактор в БНР. Доктор Радославова е и автор на книгите “Из историята на Радио София” и “Музиката в Българското радио през 1930-1944”. От 2014 година, доктор Радославова е ръководител и уредник на Музея на историята на радиото в България.
Част от историята на българското радио е инженер Иван Симов, който работи в БНР цели четири десетилетия. В период от 18 години инж. Симов е директор на Дирекция “Техника” в БНР. Под ръководството на инженер Симов се обновява знаковото Първо студио. Заедно със своите колеги работи по подготовката на програмно информационния блок на програма “Хоризонт”. Сред успехите на инж. Симов е и създаването на първото в България, а според някои третото в Европа, студио за електронна музика в БНР. Годината е 1974. След ползотворния и впечатляващ труд в Радиото, инж. Иван Симов продължава да работи в Българска национална телевизия, където също е високо ценен.
Ето и втората част от посветения му подкаст, включващ историята на Първо студио, историята на един силнотоков инженер, известен впоследствие най-вече като композитор и начините за придобиване на най-съвременна техника:
Запис от разговор с инж. Симов ни предостави друг емблематичен радио служител - Захари Миленков. Той работи повече от 30 години в звукозаписни екипи в Българско национално радио. През пролетта на 1971 г. ръководството на Радиото взима решение да създаде професионално звено за работа с най-ценните звукозаписи в Българско национално радио, отделени в така наречения Златен фонд.
Захари Миленков, със заповед на тогавашния технически директор инж. Дончо Дончев е определен за заместник на отговорника на Златния фонд. Тогава това е Величка Ангелова. След нейното пенсиониране, след изключително ползотворната си съвместна работа с звукоинженера Михаил Люцканов, отдал се на преподаване в Консерваторията, през 1981 г. Захари Миленков поема ръководството на Златния фонд на Българско радио.
По това време Захари е единственият специалист в Радиото по всички аспекти на звуковата документалистика и реставрация на звукови документи. Като ръководител на Златния фонд Захари Миленков участва в в усвояването на строящото се лентохранилище за Златния и Постоянния фонд на Радиото в Боровец.
По предложение на Миленков от 1983, в лентохранилището в Боровец се създава специална апаратна за 12 часова аклиматизация на оригиналните и дублиращите се копия на архивните ленти. Отново под ръководството на Захари Миленков в “Златния фонд на БНР” се разработва систематизация на звуковите архиви и тяхната картотека. За повече подробности за дейността на Захари Миленков и историята на радиото може да разгледате блога на Хари в интернет.
Разбира се, винаги сте добре дошли и в създадения по предложение на Захари Миленков Музей на радиото в България. Музеят се намира в София, в сградата на Факултета по журналистика и масова комуникация, на улица “Московска” 49, ет.3, стая 68.
Снимките са от архива на Захари Миленков.
"Стажантските програми за студентите са много значима част от тяхното обучение. Ние се стараем да бъдем връзката между академичното и реалната практика. Стаж може да се проведе и през лятото, но това зависи от възможността на съответния работодател, който би могъл да осигури пълна заетост", обясни пред БНР-Радио София доц. д-р Полина Михова -..
Ихтиман отбелязва празника на града с пищна седмична програма .Тя започна на 12 август и ще продължи до 17 август. Празникът е свързан с църковното честване на Успение Богородично, а програмата включва читалищни дейности на деца и младежи, курбан и концерти с български изпълнители. Повече за празника пред Радио София разказа Николай..
През последните години все повече млади хора в България използват дългата ваканция, за да поспечелят лични средства с труд. От началото на 2025 г. Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИАГИТ) е издала 14 547 разрешения за започване на работа на непълнолетни лица . За същото време на през 2024 г. разрешителните са били 13 052, а през 2023 г ...
Добрите търговци изпълняват задълженията си, колкото и незначителни да изглеждат, защото за купувачите може да са от значение. По време на летните месеци някои обекти променят работното си време, но то трябва да е обявено на видно място и задължително да се спазва, коментира пред БНР-Радио София Габриела Руменова от платформата "Ние,..
Фестивалът за изкуство и права "Граждански будилник" се провежда всяко лято. Тазгодишното му издание ще се открие на 30 август в Южния парк, в колаборация с "Реките на София" и с вход свободен. Фестивалът е уникално културно приключение, което събира млади артисти, правозащитници, природозащитници и всякакви активни хора в едно..
Столичната община ще финансира 16 проекта за подобряване на социалната среда в града. Най-новото издание на програмата “Социални иновации” бележи исторически рекорд с бюджет от 410 хил. лв., което е почти двойно увеличение, спрямо миналата година. 42 предложения са били разгледани тази година. Програмата подкрепя бързо реализуеми, иновативни..
На 15 август отбелязваме "Денят на спасението". Празникът е създаден през 2005 г. по инициатива на д-р Тотко Найденов, главен редактор на в. “Български лекар”, с подкрепата на Военномедицинска академия и със съдействието на Министерство на здравеопазването, Български лекарски съюз, Български червен кръст и синдикатите. Поводът за честването е..