Косово очаква членство в ЮНЕСКО до края на годината

Седем години след едностранното обявяване на независимост, Косово води активна външна политика по основните си цели – признаване и членство в международни организации. Към този момент страната е призната от всички страни членки на ЕС без Гърция, Словакия, Кипър, Румъния и Испания. Косово е пълноправен член на МВФ, Световната банка, а от миналата година и на Международния олимпийски комитет. В момента във фокуса на външната политика на най-младата страна на Балканите е приемането в ЮНЕСКО, важна стъпка по пътя към основния приоритет – членство в ООН. Повече по темата от заместник-министъра на външните работи Петрит Селими в специално интервю за Радио България.

Косово е призната държава от 111 от членките на ЮНЕСКО. Ние сме един млад народ и имаме нужда от помощ, особено в сферата на образованието. Това е причината тази година нашата дипломация да се фокусира върху осигуряване на нужните гласове. Необходима ни е подкрепата на половината от членовете на Изпълнителния съвет на събранието през октомври, след което на Генералната конференция през ноември имаме нужда от 2/3 от гласовете. Това е една трудна битка, изпълнена с много предизвикателства. За жалост сръбската пропаганда се опитва да възпре и да изолира Косово от международната сцена. Но ние се надяваме, че с помощта на всички наши приятели, включително България, ще постигнем членство в ЮНЕСКО до края на годината.

Отношенията с Белград зам.-министър Селими определи като „две крачки напред, една назад” и още:

В някои области наблюдаваме нормализация. Белград призна законите и конституцията на Косово, успяхме да организираме национални и местни избори с участието на сърбите от севера, които до сега ги блокираха. От друга страна на международната сцена Белград все още се колебае да признае новата реалност на Балканите и това понякога създава напрежение. Ние знаем, че нито Косово, нито Сърбия могат да станат членки на ЕС без да разрешат двустранните въпроси помежду си. Не вярвам, че ЕС ще приеме Сърбия или Косово без самите те взаимно да се признаят. Нашият съвместен диалог в Брюксел върви в една посока – той е успешен и исторически. Но от друга страна, имаме нужда от повече усилия в прилагане на споразуменията.

Според зам.-министър Селими само със Сърбия има оставена отворена глава, докато отношенията с останалите държави в региона са изключително добри. Пример за напредъка е финализирането на процеса на демаркация на държавната граница между Косово и Черна гора с подписване на междудържавно споразумение на 26 август във Виена.

С Черна гора и Албания имаме много добри взаимоотношения. С Македония имаме рекорден брой двустранни споразумения, както и интензивен търговски обмен. Взаимоотношенията ни с България се подобряват с всяка година. Надявам се, че ще се фокусираме върху търговския и икономическия обмен. Българските черноморски и планински курорти са сред най-предпочитаните дестинации за нашите туристи.Мисля, че има какво да научим от българския опит по пътя на евроатлантическата интеграция.

Косово като най-младата страна в застаряваща Европа (50% от населението й е под 25 години) води активна политика не само в традиционната дипломация. Идеолог и координатор на Националната стратегия за дигитална дипломация е самият зам.-министър Селими:

Ние сме малка държава с малък бюджет. Поради тази причина с помощта на Норвегия и Великобритания инвестираме в дигитална дипломация. Правим различни конкурси в Инстаграм, обучения в училищата за Уикипедия. Работихме много за признаването на Косово във Фейсбук. Заемаме се с инициативи, които могат да ни дадат по-голяма гласност в дигиталното пространство. За нас е от изключително значение признаването на Косово във всички области на класическата дипломация, но и в интернет, където има много млади потребители.