В деня, в който се чества паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов, Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан отслужи Божествена Св. Литургия в храм "Успение на Пресвета Богородица", гр.Казанлък. По традиция владиката се обърна към миряните:

"Светите мъченици Вяра, Надежда и Любов били подложени на жестоки телесни мъки за Христа, а майка им София на още по-тежки - душевни. Когато възпоменаваме страданията на мъчениците, винаги възниква такъв въпрос: как са могли да понесат всичко това? Каква трябва да бъде вярата в Христа, когато човек е готов да отдаде за Него всичко, всичко земно. Главният секрет е в това, че мъчениците ясно си давали представа защо те въобще наричали себе си християни. Вижте основната маса хора, които считат себе си за вярващи. Защо ние ходим в Божия храм, с каква цел? Защо наричаме Христос спасител? Той ни спасява от греха. Ако човек греши, "валя се в греховната мерзост", тогава той не може да попадне в Царството небесно, в мястото, където е Божията благодат. 

Скъпи братя и сестри, така е устроен животът, че ако ти си поставиш някаква цел, тогава ти към нея ще се и стремиш. Християнството - това е и цел. Нашата цел е да бъдем с Христос, да бъдем с Този, който ни спасява от ада, от наказанията за греховете. Всеки стремеж на човека трябва да бъде насочен към Христос.", започна словото си владиката.

"Скъпи братя и сестри, днес на празника на светите мъченици, ние възпоменаваме тези хора, които ходили в храма, не заради свои земни цели, а вървели към нашия Отец Небесен. Те така го обичали, че се старали да изпълняват всички Негови заповеди. Майка им била дотолкова благочестива, че дала на своите дъщери имената на главните християнски добродетели. Главното в живота е вярата, винаги трябва да има в живота надежда и във всичко трябва да присъства любовта. Тези три неща непременно трябва да имаме, за да се съединим с Христос. Всичко това трябва да бъде в разумни граници. Без разум, без мъдрост нищо смислено в православния живот няма да излезе. София се превежда като "премъдрост". Тя стои над вярата, надеждата и любовта, защото без мъдрост всичко е напразно. Има и поговорка: "Застави глупака да се моли на Бога и той, и челото си ще разбие.". Навсякъде е нужен разум. Ние трябва да осъзнаем, че главното в нашия живот - това е Бог и всеки ден трябва да се стремим към среща с Него. А ние всички само се оплакваме и се самосъжаляваме. Заети сме само със себе си и своите болести, а когато човек отделя цялото си внимание на тях те ще се увеличават. 

Вяра, Надежда и Любов били деца, на които предлагали различни земни удоволствия. Знаем, че с децата е лесно да се договорим за каквото им е угодно. Ако не за един бонбон, то за два вече ще помислят и ще се съгласят. Какво ли не им предлагали, за да се отрекат от Христа, но те вече познали Бога. Не просто изчитали молитвите, но и чрез тях се съединявали с Него. Когато започнали да ги изтезават с бичове, майка им се молила на Господ да им даде да устоят. Пред очите й ги измъчвали до смърт. 

Ние трябва да благодарим на Бога, че Той ни изпраща незначителни в сравнение с техните мъчения, болести, за да ни послужат за очистване от греховете. По-добре малко да поболедуваме, отколкото да се мъчим вечно там.

Скъпи братя и сестри, желая Ви в този ден, винаги да помним за три неща, които ни приближават до съединение с Христос - за вярата, надеждата и любовта. И нека силата Божия да Ви укрепява! Амин!", завърши митрополит Киприан.

Храм "Успение на Пресвета Богородица" е построен през 1834 г. с парите на богатите и труда на бедните жители от Калпакчийската махала на Казанлък, под ръководството на прочутия майстор от Одрин Санди Костов. Богато орнаментираният иконостас на храма, един от най-красивите на Балканския полуостров, е изработен от дебърския резбар Васил Аврамов. Най-старите икони са дело на тревненски и дебърски майстори, а останалите – на родения в Одеса художник от Миланската кралска академия М. Бургсер.