Днес в 17:30 ч. на II експозиционно ниво в Регионалния исторически музей – Стара Загора се открива нумизматична изложба, която представя най-новите научни постижения, свързани с изследванията за готите и Берое, съобщава пресцентърът на община Стара Загора.
За пръв път се показват части от 5 съкровища с монети, денари и антониани от средата на III-ти век, открити в околностите на старозагорските села Свобода, Сладък кладенец, Михайлово, Самуилово, Братя Даскалови и Казанка. На територията на Августа Траяна/Берое са открити общо 15 монетни съкровища, чието местонамиране маркира пътищата на готските нашествия в Тракия в средата на III-ти век.
Според монетните находки се предполага, че готите са нападнали Тракия преминавайки през Прохода на Републиката в Стара планина и след това са преминали през Новозагорския проход в Средна гора. След опустошенията покрай Берое и във Филипопол са се изтеглили през прохода Пъстрово - Средногорово в Средна гора и след това през Шипченския проход в Стара планина са се отправили към Абритус.
Акцент в изложбата е фотокопие на ценен палимпсест, подарен в XVI-ти век на Виенската национална библиотека, в който е споменат Берое с нови данни за събитията от 250 г. В манускрипта се споменава за построяване на укрепление с отбранителна цел край Берое. Възможно е това да е укреплението при с. Землен, за което има данни, че е ползвано и през IV-ти век за отбрана от готите, считат специалистите от РИМ – Стара Загора.
Текстът на палимпсеста е идентифициран с труда на Дексип от Атина „Скитика”. Публикуван е от д-р Яна Грускова от Братиславския университет, сътрудник в Австрийската академия на науките и Гунтер Мартин (университета в Цюрих). Внимание в изложбата е отделено и на Аспар, алано-готски благородник, отличен с най-високите византийски военни отличия, който е имал резиденция в Берое. За спасяването на Берое от хуните, градската управа му издига бронзова статуя, от която е запазен мраморният постамент под нея (сега експониран в музея в Стара Загора).