На безгрижна есенна разходка из Понор планина

Ако се чудите накъде да поемете на релаксиращ преход в планината през слънчевите дни на циганското лято, можете да спрете избора си на Понор. Това е карстова планина, разположена в централната част на Западна Стара планина. Най-високата ѝ точка е връх Равно Буче (1499 м), за чиято форма можете да се досетите от названието му. Просторните плата на Понор с огромни площи с ниска растителност, изпъстрена в есенни багри, ще позволят на погледа ви да се рее сякаш чак до края на света и ще ви накарат да изпитате несравнимо усещане за свобода.

Стъпките ви ще се губят в мек, чисто български, килим от ароматни треви, а благоуханието във въздуха и закачливият меден звън от стада в далечината ще пробуди задрямалия във вас романтик. Тук всяко растение е билка, казва планинският водач Албена Кирова. Дори в момента има какво да си наберете – глог, шипки, едри сладки дренки, на места и мента. За благоприятния климат на района подсказва построеният след специални проучвания от цар Фердинанд I белодробен санаториум в село Искрец.

Типично за тази планина е надупченото като решето плато с негативни форми, наричани „понори“, разказва Албена и пояснява:

Те са като фунии в земята, където се засмукват водите. Водата навлиза в дълбините на планината, където дълбае и прави интересни пещери, скални форми, сталактити, сталагмити, подводни езера. Под планината има големи красоти, които тепърва ще се проучват.

Голяма част от пещерите не са леснодостъпни за хора без подготовка, но затова пък са изкусителни за спелеолозите. Планината е много интересна в геоложко отношение: със скали от Палеозоя, буквално навлечени върху по-млади мезозойски скали, разказва Албена Кирова. Има пластове пясъчници, отгоре варовици и пластини („люспи“) от водонепропускливи скали. В разрез някои скали изглеждат не като естествени образувания, а като градени стени.

За местата, които ще ви накарат да почувствате планината в цялото й великолепие, Албена Кирова казва:

Мое любимо място е един от най-панорамните върхове – Була (1421 м). От едната страна представлява много равно плато, а откъм село Заселе прилича на корона.

Интересен връх е и Столо, който също като Була има скални отвеси. Като застанеш над тях, се чувстваш като в стол.

Друга местна туристическа забележителност в района е Вазовата пътека – от село Заселе до Бов, наречена така на патриарха на българската литература Иван Вазов, който обичал да се разхожда из тези места. Самата пътека не е добра – с насипан чакъл и изпочупени високи стъпала. Но въпреки че цялото ви внимание ще бъде съсредоточено в краката, не забравяйте от време на време да вдигате поглед. Оттам се разкриват спиращи дъха панорамни гледки.

Пътеката ще ви изведе и към един от най-високите (около 120 м) водопади в България – Бовска Скакля, чиито води преминават през три каскадно разположени скока.

Сред планината са разпръснати и много интересни махали със стари къщи и църкви, за съжаление, изоставени. С прокарването на железопътната линия районът постепенно се обезлюдява. Много хора се изнасят към покрайнините на планината, в Искърското дефиле, по жп линията, казва Албена.

Из Понор можете да се натъкнете също на следи от тракийски крепости и на стар римски път, обяснява планинският водач:

Този път в някои части е сравнително добре запазен, в други камъните не личат много. Историята е като тази на много други римски пътища, които съм виждала. Камъни от тях са използвани при строежа на къщите в близките села. Такъв пример имаме също с постройките край стар римски път в Родопите – към хижа Персенк и нагоре през Глухите камъни. Предполагам, че и в района на Понор, местните жители не са пропуснали да се възползват от камъните по стария път.

Понор предлага множество възможности за приятно прекарване на времето. И, предвид това, че срещата с планината е най-вълнуваща в първо лице, стегнете раничката и поемете към меките склонове на Понор.

Снимки: Миглена Иванова, Албена Кирова и planinar.org