На 11 декември /вторник/ 2018 г., от 18.00 ч. в Художествена галерия Стара Загора ще бъде открита изложбата „Васил Тодоров /1893-1977/”, посветена е на 125-годишнината от рождението на художника.
В експозицията са включени 32 живописни произведения, обхващащи творчеството му между 1922 и 1975 година. Изложбата е съвместна изява на Художествена галерия Стара Загора, Художествена галерия Казанлък и наследниците на художника.
Животът му е поделен между Казанлък и Стара Загора, между ателието и училищните стаи. Живописта му е посветена на пейзажа и портрета. Организира 14 самостоятелни изложби и пет десетилетия е неотменна част от културния живот на Стара Загора.
ВАСИЛ ТОДОРОВ
/1893-1977/
Васил Тодоров е роден на 12 септември 1893 година в Казанлък. Образованието си получава в Казанлъшкото педагогическо училище. Там младежкото му увлечение по рисуването е подкрепено от художниците Димитър Радойков /1879-1940/ и Захари Желев /1868-1942/. От тези юношески години започва приятелството му с Димитър Чорбаджийски – Чудомир /1890-1967/ и Марко Шивачев /1892-1946/. През 1915 год. завършва Педагогическото училище и се подготвя за Софийската художествена академия, но войната отлага кандидатстването с близо четири години. През есента на 1919 год. постъпва в Академията, където учи живопис при професорите Стефан Иванов и Харалампи Тачев, а пластика – при проф. Иван Лазаров. След завършване на следването през 1924 год. е назначен като стажант гимназиален преподавател в Казанлък. Есента на същата година открива в родния град първата си самостоятелна изложба. В нея той включва няколко портрета, както и пейзажи от Казанлък и околностите. Именно творбите от тези години той по-късно ще определя като “моят начален, академичен период”.
През 1925 год. Васил Тодоров е назначен за редовен преподавател по изобразително изкуство в гимназията на Станимака /Асеновград/. Природата около града и Родопите засилват интереса му към пейзажа. Живописта му все повече търси нюансите на земните тонове. Още същата година споделя новите си пристрастия във втората самостоятелна изложба, която организира в родния град. 1927 година е една от най-активните му в творческо отношение. Десетки са пейзажите, които създава от Асеновград, Пловдив, както и речните панорами с Марица и Чая. В тях той открива влечението си към простора, към далечните планове и светлината. С част от тези платна реди третата си самостоятелна изложба в Асеновград. През 1927г. Васил Тодоров е приет за член на Дружеството на южнобългарските художници. Навлиза в своя зрял период. Често пътува до Пловдив, Казанлък и Търново, откъдето се завръща с по няколко пейзажа.
През 1928 год. го назначават за преподавател по рисуване в Старозагорската гимназия. Веднага се включва в художествения живот на местното дружество. Тук се сприятелява с художниците учители Васил Маринов /1879-1943/, Спиридон Иванов, Кипро Николов /1897-1975/ и своя съгражданин Васил Костакев /1885-1933/. Всички заедно организират знаменателната изложба от 26 януари 1930 год. в малкия салон на дружество “Театър” в Стара Загора. В нея са показани предимно пейзажи. Два месеца по-късно тази група, към която се присъединява Евгения Илиева /1895-1981/, откриват нова колективна изложба, посветена на портрета. Следва време на усилена творческа дейност и активно участие в изложби на старозагорските живописци, както и в тези , които организира Дружеството на южнобългарските художници. Прави няколко самостоятелни изложби. За най-значима от тях Васил Тодоров ще счита тази от 1943 год., която показва в Стара Загора и Габрово.
Следващите десет години творческата му енергия е разпръсната между редица други дейности. Рисува малко и рядко излага свои произведения. Включва се в организацията на старозагорското дружество към СБХ, на което за известен период е председател. Един автопортрет, който рисува през 1953 год., като че ли събужда отново младежките му амбиции за творчество. Това е своеобразен вододел, а и както самият той отбелязва – с него започва третият му период, който е “стремеж за синтезиране на формата и освежаване на колорита”. Композицията му става по- обхватна и лаконична, а въздействието- по- експресивно. Синтезът между двете не намира тъй желания от автора израз.
Пенсионира се през 1957 година. Отделя много от времето си за декоративно-пространствена дейност. Още няколко години след това ще води курсове по рисуване. Ентусиазмът на бригадирското движение го провокира за опити в областта на фигуралната композиция, но бързо разбира, че няма нагласа за това. Звучността и богатството на нюансите в живописта му чувствително спадат. Завръща се към пейзажа. През 1961 год. подготвя и представя последната си самостоятелна изложба. Творческата му енергия през това десетилетие е завидна, но изкуството е загубило част от емоцията. Само през 1964 год. създава десетки пейзажи от Стара Загора и Черноморието. Сред тях по-известни остават “Стара Загора сутрин”, “Улица “Чадър могила”, “Булевард „Руски”, “Созополски кей”, “Улица в Созопол” и др. Навлизайки в осемдесетгодишнината си, Васил Тодоров поддържа този ритъм на творчество. През 1972 год. рисува поредица от пейзажи, посветени на Стара Загора, Созопол и Рига, както и една неочаквана за публиката серия от натюрморти. През 1975 год. за последен път излага свои платна в традиционната годишна изложба на старозагорските художници. Умира на 8 октомври 1977 г. в Стара Загора. След себе си оставя десетки живописни произведения и почитта на своите колеги и съграждани.
Основната част от творчеството на Васил Тодоров е притежание на художествените галерии в Стара Загора, Казанлък, Пловдив и наследниците на живописеца.
Проф. д-р Марин Добрев
На 24 октомври 2024 г. от 17.30 ч. в конферентната зала на Регионален исторически музей - Стара Загора ще се състои представянето на книгата „Димитър Списаревски. Живот, легенди, митове и факти“. Неин автор е Орлин Георгиев, авиоинженер, председател..
За девети път, тази събота- на 19 октомври, НЧ “Зора-1902“ и Кметство Голямо Дряново ще съберат стотици производители и занаятчии от цяла България на традиционния Фестивал на ореха. Празникът ще започне с представянето на кулинарна..
Първият мобилен социален център в България ще бъде открит на 10 октомври в Сливен. Това съобщи в ефира на Радио Стара Загора Росица Кратункова, един от създателите на Фондация „За Надежда“. Откриването ще бъде отбелязано с целодневен фестивал в..
7.10.2024г. – За пета поредна година бе дадено началото на образователната кампания „Пресичам безопасно с TEDI”, като за първи път инициативата стартира от Стара Загора. Домакин на събитието бе Начално училище "Димитър Благоев", където..
„Седмица на ненасилието“ в Казанлък започва с откриването на „Защитено пространство “. Събитието ще се проведе на 2-ри октомври от 11.00ч. в Центъра за превенция на насилието в Младежкия дом и има за цел да осигури подкрепа за деца, преживели..
Етнографски комплекс „Дамасцена“ има удоволствието и привилегията да покани всички меломани на закриването на своя артистичен сезон през тази година на 28.09.2024 г. Със зрелищен концерт на най-добрите рокаджии на българската сцена Б.Т.Р. и под..
Благотворителен бал „Лице на Стара Загора – Област“ ще се проведе на 3 октомври 2024 г. от 19.00 часа в бални зали „Тера“ в Стара Загора. Благородната кауза е насочена към събиране на средства за апаратура за Клиниката по неонатологията в УМБАЛ..
Радио Стара Загора организира XXV национален радиоконкурс за млади изпълнители на български народни песни „Славейче“. Конкурсът ще се проведе на 12 и 13 октомври 2024 г. в Радиото на ул. „Св. Княз Борис I“ 75. За участие се допускат деца..
На 6 септември празнуваме Съединението на Княжество България с Източна Румелия, припомняме факти от историята на младата българска държава, които ни карат да вярваме, че обединени можем да постигаме целите си и да не се съобразяваме със сценариите на..
Емблематичният фолклорен ансамбъл „Тракия“ отбелязва своя 50-годишен юбилей с концерти на Античния театър в Пловдив и в столичната зала 1 на НДК. В навечерието на тази забележителна годишнина Радио Стара Загора гостува на артистите и творците от..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net