Легендата за „Еньова буля“ е една от най- тъжните във фолклора ни. Преданията разказват, че много отдавна, в китно село двама млади – Еньо и Стана, се срещнали. Между тях пламнала голяма любов. Сутрин ставали с мисълта един за друг, вечер лягали с името на любимия на уста. А денем отдалеч се гледали и въздишали. Бащата на хубавицата Стана бил богат и суров човек. Наумил да я задоми подобаващо. Нехаещ за чувствата на детето си, един ден той се прибрал вкъщи с новината, че е намерил достоен мъж на Стана. Не го трогнали нито сълзите, нито молбите на дъщеря му.

Дошъл денят на сватбата. Дошли тежки сватбари от съседното село да вземат Стана. Младоженката ги последвала по пътя към съседното село, където била и къщата на младоженеца. Но когато наближили река Тунджа, нещо в нея се пречупило. Свалила булото от главата си и се хвърлила в бурните води на придошлата река. Водите я погълнали. Еньо разбрал за гибелта на обичната си Стана. Здравият като канара мъж за една нощ легнал на легло. Цели девет години се залежал на одъра, повален от любовна мъка. Постелките под него изгнили, къщата му се разпаднала, нивите му запустели, дори кладенецът на двора му пресъхнал.

Близките му били съкрушени.  Откакто загинала Стана и Еньо сякаш бил загинал. Сломена от мъката на брат си, сестрата на Еньо се чудела как да отнеме поне част от болката му.

Започнала се десета година от трагичната раздяла на влюбените. Един ден сестрата на Еньо взела още недотъканото платно от стана, вързала на кръст точилката. Преметнала платното, нагиздила го с женски дрехи и го му сложила  було. Отнесла куклата при обичния си брат и му рекла: „Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш твоята Стана е дошла булка да ти стане! “

Отворил очи Еньо, видял обичната си Станка, олекнало му на душата и... издъхнал щастлив.

Отворило се небето и проливен дъжд се изсипал. Напоил треви, поляни и гори. Нивите отново се раззеленили, а добитъка излязъл на паша. Природата се събудила за нов живот, преродена. Такава е тъжната легенда за този обичаи, а как го помнят и предават на деца и внуци жените от стралджанското село Джинот, където утре, на Еньовден, тринадесет самодейки от Народно Читалище „Изгрев- 1958“, за поредна година ще представят ритуала „Еньова буля“, с помощта на осемгодишната Николинка Георгиева, пред Мила Маринова, разказа Юлия Маджарова- председател на читалището: