В интервю за Радио Стара Загора той сподели, че книгата ще бъде една много силна и тиха връзка с публиката, която много обича.

„През целия си път се стремях да укротявам бесовете си, да се фокусирам и да бъда смирен. Като всеки млад човек в началото съм летял в облаците и морето ми е било до колене. И това е прекрасно до определена възраст, но после пречи. После трябва да си дадеш сметка какво е предназначението ти“, казва Стефан Вълдобрев и признава, че за него преходният период е бил, когато е разбрал, че песните не се правят за целия свят и да шашкат всички, а се правят за един конкретен човек, един определен 3-минутен миг от неговия живот. „И започнах да правя песни за тези 3 минути между мен и някой човек“, допълва той.

„На 50-ет започваш да мислиш за малките неща, защото те са всъщност големи“, казва още актьорът и музикант.

За музиката, която твори Стефан Вълдобрев казва, че следва импулсите и инстинктите си, не се ограничава в жанрове. Влиянието на театъра е базово, в песните има драматургия. А за текстовете – че подрежда думичките много трудно, след много мислене, премисляне, опипване и опитване, но ги прави така, че да изглеждат с лекота и са като монолози, облечени в музика.

„Родната Стара Загора ми даде усещането за изкуство, за култура. В началото с операта, после с поезията, с музиката, с театъра. Във въздуха има изкуство и моята цел е да го видя, осмисля, преформатирам и пресъздам по друг начин“, допълва артистът.

А за групата „Обичайните заподозрени“ казва, че вече са си паснали като петте пръста на една ръкавица.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.