Туристически район „Тракия“ е един от 9 –те определени в закона за туризма. Неговият обхват е между областите Пазарджик и Ямбол, Стара Загора-Хасково: по поречието на реките Марица и Тунджа. Целта е всеки район да специализира отделната територия и да се създаде вътрешна конкуренция и така ще се постигне общо повишаване на нивото на туризма в България. Това заяви изпълнителният директор на Организацията за управление на Тракийския туристически район Гавраил Гавраилов. Трябва да се създадат условия , които да не предполагат само сезонен туризъм- лятото на морето, зимата на ски курортите, а да се развиват алтернативни форми на туризъм и така да се подпомогнат местните общности. Повече информация в интервюто на Здравко Георгиев за Радио Стара Загора:

РСЗ:  Г-н Гавраилов колко общини членуват в момента в туристически район „ Тракия“ и какви възможности имат за развитие на туризма?

Г.Г:  От 35 общини членуват 9 в организацията до момента. Амбицията е да привлечем още нови членове през тази година, защото техните вноски формират нашия бюджет и така можем да се издържаме. Ще положа усилия  до края на следващата година поне половината от тези 35 общини да членуват в район „Тракия“. Започнахме първо с анкетно проучване в целия регион, което се превърна в национална анкета. Оказа се , че в последните 10-12 години никой не е правил усилие по отношение на винения туризъм например да разбере какви са проблемите и възможностите. Никой не се опитал да създаде мост между производители, туроператори  и местните общности в лицето на общините. Поне на този етап вече говорим на един език с активните агенти на този пазар. Имам идея и за бирен туризъм в района. Предстои издаването на рекламни брошури, няколко видеоклипа и тематични продукта, свързани с отделните спецификации на района. Първо да отбележим положителните дадености, които районът има. Тракия е световно известно име покрай нашите предшественици. Единствените сме със запазен знак- прекрасна тракийска колесница. Имаме и първия сред туристическите райони собствен сайт, медия, чрез която можем да популяризираме дейността си. В закона за туризма са разписани основните специализации на района: културният и винен туризъм, градски и шопинг туризъм, здравен, делови и конгресен. Да не забравим храната, традиции и фестивали, приключения.  Дефицитите са свързани с липса на обект на ЮНЕСКО в район „Тракия“ и природен парк. В бъдеще като природен парк може да се оформи Сакар планина. В село Левка вече има създаден инициативен комитет, който може да постави темата пред съответните институции. Преди години там стартира проект за възстановяване на изчезналия вид от българската природа- белошипа ветрушка, благодарение на испански еколози.  Създаде се  център за опазване на вида от "Зелени балкани" и с днешна дата птицата е част от биологичното разнообразие у нас. „Зелени балкани“ са много активни в района и имат добра мрежа от структури, като Стара Загора е тяхното сърце. В града се лекуват и спасяват много диви животни. Като обекти на ЮНЕСКО имат големи шансове да станат тракийската гробница в Александрово и голямата базилика в Пловдив, която ще бъде официално открита през септември.

РСЗ: Нека конкретно за Стара Загора поговорим. Какви са възможностите на града за развитието на туризма?

Г.Г:  Стара Загора не трябва да се крие зад сянката на Пловдив например, а двете общини е нужно да работят заедно. Аз съм роден в Пловдив, но съм работил и в Стара Загора. Според мен Стара Загора има изключителен потенциал за много и различен туризъм. Климатът е подходящ за посещение през цялата година. Прекрасен пазар имате и 51 села в общината, което е голям ресурс. Това са традиции, добра храна и фестивали, които могат да се правят, свързани с черешите, райската ябълка, пелина в Змейово. Градът има и 8 хил. год. история. Прекрасни културни дадености и е град на поетите с една от най-добрите опери в страната. Това е възможност за културен и градски шопинг туризъм. Тази година е празна от събития , но трябва да се мисли напред. Нещата са тук , на място и трябва да се мисли глобално, а не всеки затворен в общината си. Идеята е да се работи като общ регион. В момента Тракийският и Дунавският райони сме на опашката. Всички останали имат много повече туристи, а ние имаме дадености и трябва да ги развиваме.

РСЗ: Защо изоставаме в развитието на туризма в нашия регион? Имаме друг поминък и не се интересуваме толкова от този бранш? А казвате , че имаме условия и дадености!

Г.Г : Комплексни са причините. Изключително голяма концентрация на туристически ресурс покрай морето. Край Бургас и Варна се формира 70% от българския туризъм на годишна база и останалите райони изостават по естествен начин. Кризата даде възможност за навксване на останалите. Модерният градски човек изживява своята малка селска мечта. Район „Тракия“ е много подходящ за развитието на селски туризъм. Не само заради съхранената на места природа, но и заради културния ресурс и добрата храна. Например в Куртово Конаре и Харманли има чудесни фестивали. Деловият туризъм все повече става онлайн. Вече дори Пловдивският панаир не генерира толкова възможности. Трябва да се върне славата на района като конгресен център и туризъм . Има летища, добри пътища. Ние сме толерантен район с много култури. Ето в Стара Загора има Музей на религиите. Тези силни наши страни трябва да привличат гости , приятели, които да останат с усещането за региона , с вкусовете, да станат наши посланици по света. Това ще даде положителни резултати в бъдеще.

РСЗ: Успяват ли музеите в района да помогнат за развитието на туризма и доколко предлагат съвременен туристически продукт?

Г.Г: Около 30 са музеите в района, някои от тях даже нямат статута на музеи. Голяма част още работят в аналоговия свят , а кризата показа , че има нужда от дигитални приложения , за да се привличат гости, които да са впечатлени от някой конкретен артефакт и да искат да го видят на живо. Има и новатори в бранша. Например голямата базилика в Пловдив ще бъде много впечатляващ обект. Посетителите ще могат виртуално да видят как е изглеждал целият обект през специални очила. Но на места има неподходящо работно време на музеите- почиват в събота и неделя, стари сгради, но има и интересни идеи. Ако Пловдив е културната столица, а Стара Загора е духовната столица, като цяло можем да бъдем културен център на България. Интересни са и Хасково, Ямбол и Пазарджик. Ето дори в Брезово възстановиха с частни средства родната къща на художника Златьо Бояджиев и това показва , че има воля за развитие. Ние от администрацията ще подкрепим тези усилия като създадем една карта, малка книжка с 50 обекта на Тракия. Ще покажем и по-малко познати места. Да привлечем интерес у нас и в чужбина.

РСЗ: Изненада ли ви нещо при тези странствания в региона?

Г.Г : Между Пловдив и Димитровград няма автобус, има само влак, който е удобен. Но слизаш от влака в Димитровград и трябва да хванеш автобус до Хасково. Лошо състояние на междуселските пътища, които водят до винарските изби. Преди две години правих проучване, винен гид за Сакар, Източни Родопи и Северна Гърция. В Гърция пътищата са много добри, а след пътуването у нас правих основен ремонт на колата. Това са едни малки неща , които понякога преобръщат голямата тракийска колесница.  Впечатляващ обект като крепостта Букелон край село Маточина на практика е недостъпен , защото ако някой отиде, едва ли ще се върне някога там. Пътят е в ужасно състояние.