Христо Стоянов не пише, а стреля с думите. Точно, хладнокръвно и красноречиво. Журналистическата работа изострила сетивата и перото му, отрежда да заеме почетното място на един от най- нашумелите български писатели, през последните две десетилетия. Заради книгата си  "Скритият живот на една помакиня", той се оказа единственият следствен писател. Разтърсващото четиво се приема с любопитство от читателите, но разделя позициите на литературните критици и събратята по перо. Орисията на тази търсена, тиражирана и отричана книга се пренася и на следващите, а между тях са заглавията: "Копелето – евангелие от Юда“, за която е отлъчен от църквата, „Другият В. Левский“, „Аз, доносчикът“, „Улица „Смърт“, „Разпад“, „До СтрасТбург и назад“, „Глутница за единаци“... 

Роденият в Габрово писател признава, че обича провокациите. Преди година представи на читателите книгата си "Некролози и други многоточия по българия". Изданието отново разбуни духовете, заради изписването на България с малка буква. "Аз съм го казал в книгата си и на други места, написах България с малка буква, защото я превърнаха в нарицателно! Заради това е с малка буква, но не в цялата книга. Там, където България трябва да е с главна буква е с главна буква, но отпред леко иронично, към всички тия, които казват: "Олеле, малката буква! Отиде ни България! Как може такова унижение! Ами, вижте, какво направихте за България! Защото България не е само граматика, България е същност, България е душевност, България е дух! Нека да кажат всички тези хора, колко пъти си скриха данъците, ама, не ей- тъй публично, а просто да седнат и да си кажа, аз толкова данъци скрих миналата година и имам ли право да се занимавам с граматиката. Не! Нямаш право! Нямаш право, след като ти не си отговорен какво си направил за тази България, да ми държиш сметка, с каква буква ще я пиша. Аз мога да я пиша без букви, защото България е вътре в мен! Защото България е като божието "Не споменавай напразно името Господне! Така и България напразно не се споменава!", заяви Христо Стоянов, които само преди ден, завърши пиесата си "Родилен дом в Габрово". Драматургията е написана по покана на ръководството на Драматичен театър "Рачо Стоянов" в града. 

През 2019 година, когато Христо Стоянов посещава родния си град, за да представи завещаната колекция от над 1600 картини, той се настанява в малък семеен хотел. Старата, реновирана къща се оказва, че е бившият родилен дом. Там, където на 20 декември 1956 година, със завидните 5 килограма и 200 грама, авторът заявява житейското си присъствие. Палитрата от емоции, интересните срещи, изгубените хора, оставили неповторима следа в съзнанието, провокират раждането на книгата с разкази "100 килограма по- късно".   

Писателят сам спонсорира, издава и продава книгите. Той винаги е готов да сподели позицията си и признава, че за него неудобни въпроси няма. Този път, разговорът ни започна от отражението на времето върху занаятите. Къде изчезват майсторите им и трябва ли да тъжим, че вече сме се простили с много вещи от миналото?

"Не бива да се страхуваме от неща, които ще отминат с времето. Това е съвсем нормално! Ето, ние спряхме да пишем с пишеща машина. Няма кой да ги произвежда. Може да намериш в антиквариат, но никой не би седнал да пише на пишеща машина. Така, както пишещата машина замени химикалката, а преди това химикалката замени пачето перо... Отиват си занаятите, лошото е, когато изкуството си отива. За това е необходимо да има адекватни закони. Законът за авторското право в България не защитава авторите. Утре, вдругиден, ще изчезне професията писател, което е най- страшното., защото аз вървя и продавам книгите си из България. книжарниците съществуват, но всички, полека-лека отива в Интернет. За съжаление там не сме защитени от Закона и всеки може да открадне. Хайде, аз понеже съм по- ербап се занимавах с ГДБОБ и четири сайта отидоха в небитието, но на българският писател не му пука, по простата причина, че той не живее от книгите си.  99% от българските писатели живеят от всичко друго, но не и от книгите си", убеден е Христо Стоянов, които не забрави да подчертае, че на 7 октомври 2020 г., около 60 картини, от личната му колекция, ще гостуват в Народното събрание.  

Целият разговор с Христо Стоянов чуйте в прикачения звуков файл: