Днес църквата почита Рождество Богородично - един от трите големи празника в източноправославния календар, посветени на Божията майка и от 12-те най-големи религиозни празници в църковния календар.

Рождество на Пресвета Богородица, също Рождество Богородично, Малка Богородица или Рожен е църковен празник, посветен на рождението на Богородица. Той се отбелязва всяка година на 8 септември. Източноправославните църкви, които са по стария календар, го честват на 21 септември.

Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Божията майка в беда или тежка работа.

Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се провеждат ежегодни събори из цяла България и в Република Македония. Редица църкви и манастири празнуват патронен празник именно на този ден.

Ортодоксалната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилките и децата. Денят на нейното раждане - празникът Малка Богородица, е особено тачен предимно от жените, за да им помага светицата в беда и тежка работа, за да раждат леко и да са живи и здрави децата им.

В нейна чест омесват и изпичат голяма Богородична пита , Богородичен хляб. Едно парче от нея се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).

Според обичаите стопанката на дома не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в семейството.