Кой, кога и как поставя въпроса с климатичните промени във фокуса на високото политическо говорене? Отговор на този въпрос търсим със събеседника ни Юлиан Попов - политически съветник на Европейската климатична фондация и председател на Европейския институт за ефективност на сградите.
Най-силното заявление за проблема откриваме в речта, която Маргарет Тачър произнася пред Генералната асамблея на ООН на 8-ми ноември 1989 г.
Много често популярното мнение за климатичната политика е, че това е една лява политика, което не е така. Маргарет Тачър все пак е една от най-мощните фигури на дясната политическа линия. В тази си реч тя се концентрира върху научните доказателства за климатичните проблеми, като насочва вниманието към необходимостта да се модернизира икономиката, да се търсят нови енергийни решения и подсказва, че климатичните промени изискват глобално сътрудничество – обяснява Юлиан Попов.
В този момент светът е изцяло обхванат от новините за разпада на комунистическата система и падането на Берлинската стена, казва Юлиан Попов:
Символичната връзка е огромна, защото разпадът на комунизма довежда до разпад на комунистическата икономика, която е енергоемка и неефективна. Това води до падането на въглеродните емисии в бившите комунистически страни. Много често този факт се представя от политически лидери от целия бивш комунистически лагер като постижение. Това е доста съмнително.
Две години и половина след речта на Маргарет Тачър, Обединените нации провеждат среща на високо равнище в Рио де Жанейро.
На нея се създава Международният панел за климатичните промени, проблемът придобива институционален вид и започва ангажирането на страните по целия свят с проблемите на климата.
Следващата стъпка, която надгражда институционализацията на проблема, е Протоколът от Киото, подписан на 11 декември 1997 година. Юлиан Попов допълва:
Това е първата договореност за глобално намаляване на емисиите, а светът се разделя на три категории държави. Протоколът от Киото в последствие ще бъде заменен с Парижкото споразумение от 2015 г. Ратификацията му е по-бавен процес, миналата година една от последните страни, която го подписа бе Русия. Парижкото споразумение е много важно, защото поставя въпроса за развитие на глобален пазар на въглеродните емисии и най-вече за първи път поставя въпроса за ограничаване на увеличението на глобалната температура с по-малко от 2 градуса в сравнение с пред индустриалната епоха.
Преди дни Парижкото споразумение попадна отново във фокуса на новините, във връзка с една от първите публикации в социалните мрежи на новоизбрания президент на Съединените щати Джо Байдън за това, че държавата ще се върне в Парижкото споразумение, след като САЩ официално го напуснаха по време на мандата на Доналд Тръмп.
Иронията е в това, че той обяви това напускане преди 3 години, а за да напуснеш споразумението трябва да изтекат три години. На практика САЩ напуснаха денят преди изборите и на другия ден Доналд Тръмп загуби. Трябва да имаме предвид, че САЩ никога не са били много ангажирани с глобалната климатична дипломация и заради сериозните лобистки влияния, свързани с газовата и петролна индустрия. САЩ е единствената държава в света, която не е подписала Протокола от Киото. По-важна е амбицията на Джо Байдън до 2050 година държавата да постигне климатична или въглеродна неутралност, така както са се ангажирали ЕС, Япония, Южна Корея и още 60 други по-малки държави. Така че вече 2/3 от света ще има политически ангажимент за климатична неутралност.
Цялото предаване можете да чуете в прикачения звуков файл.Агрофотоволтаиците могат да бъдат много полезни за земеделските стопани и за околната среда, като едновременно увеличават производителността на земята и генерират евтина енергия от възобновяеми източници. С вече реализирани успешни проекти в Европа и..
През последните седмици стана ясно, че осем големи проекта по Плана за възстановяване и устойчивост няма да бъдат изпълнени, заради големи забавяния и невъзможност да бъдат разплатени на време. Сред тях са и предвидените пилотни проекти за..
Корина Мурафа е румънска експертка по въпросите на справедливия преход. В интервю с полската журналистка Малгожата Кулбачевска-Фигат се коментира напредъкът в усвояването на европейските средства за трансформация на въглищните региони и как..
Център за върхови постижения във водородните технологии ще бъде създаден в Стара Загора по проект H2START. Проектът стартира в сътрудничество между Тракийски университет -Стара Загора, Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на..
Eкспертни дискусии за икономическото бъдеще на въглищния регион ще се проведат в залата на хотел „Верея“ в Стара Загора на 12 март 2025 г. Международната конференция „Справедлив преход в Стара Загора“, организирана от „Бранд Медия България“..
На 5 март 2025 г. Стара Загора ще се превърне в център на дигиталната трансформация и иновациите с провеждането на съвместното информационно събитие „Където дигитализацията среща инвестициите“. Форумът е организиран от мрежата на Европейските..
Общественият превоз в община Казанлък вече ще се извършва почти изцяло с електробуси. Това стана възможно по съвместен проект с община Павел баня. Той се реализира с цел намаляване на въглеродните емисии в атмосферата. Общата му стойност е 8,3 млн...
Ректорът на Тракийски университет проф. Добри Ярков инициира среща-дискусия по повод създаването на нов Факултет „Дигитални и зелени технологии" към Тракийски университет – Стара Загора. Събитието привлече широк кръг от участници, сред които..
Борислав Сандов е вицепремиер и министър на околната среда и водите в правителството на Кирил Петков и в "Минутите за Зелената сделка" коментира възможността на България да приключи с въглищата и има ли опасност за „Зелената сделка“ предвид..
Малгожата Кулбачевска-Фигат работи заедно с Владимир Митев по проекта за справедливия преход в Полша, Румъния и Чехия. Тя прави фоторепортаж по време на журналистическото им пътуване до долината на река Жиу през октомври 2023 г. Тя разказва за..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net