След като действието на Протокола от Киото приключва в края на 2020 г., регулацията на количеството парникови газове в атмосферата и търговията с емисии би трябвало да се подчиняват на Парижкото споразумение, което е ратифицирано и от България.
В него обаче няма конкретни количествени задължения включително и по отношение на търговията с емисии, коментира климатологът Антоанета Йотова.
Този механизъм ще претърпи развитие, но за момента няма конкретни договорености. Важното за България е, че в Парижкото споразумение страните от Европейския съюз участват заедно, т.е. поето е конкретно задължение как всички държави-членки ще изпълняват общата цел на Парижкото споразумение – да се запази увеличението на средната глобална температура до края на века в рамките на 2 градуса.
За да се случи това на европейско ниво все още се дискутира дали намаляването на парниковите газове да е с 55% или с 60% до 2030 г.
Освен общото задължение на ЕС за намаляване на парниковите газове в атмосферата, всяка държава трябва да даде своя интегриран план „Енергетика и климат“, в който да посочи какви мерки ще предприеме във всички сектори на икономиката си за постигане на общата цел, обяснява още Антоанета Йотова.
Първи вариант на национален интегриран план за България беше представен на Европейската комисия в края на 2019 г. Последваха няколко месеца за коментари и експертни мнения и през април 2020 г. беше изготвен втори вариант. Оттогава процесът стана много непрозрачен. Знаем, че е подаден окончателен план, но от Европейската комисия отново връщат коментари, относно неговото реално осъществяване. Те станаха публично известни през септември и от тях е видно, че европейските институции не смятат, че този план би бил истински нужния и важния за осъществяване на ангажименти от страна на България. Не е много ясно точно какво и как ще се случва, коментира Антоанета Йотова.
Срокът на действие на Интегрирания план „Енергетика и климат“ е до 2030 г. Той е изготвен в министерството на енергетиката и министерството на екологията и в него липсват идеите за справедлив енергиен преход, за кръгова икономика. Не са потърсени и мненията на експертите, казва Антоанета Йотова и допълва, че големият въпрос сега е как да направим нещата наистина умно.
Трябва умно да планираме трансформация на цялостната ни икономическа система и продукт. Законът за ограничение на измененията на климата, който съществува в България, няма да е достатъчен, за да върви страната по пътя, начертан атПарижкото споразумение и европейските директиви. Имаме нужда от нов вид закон, който да отговаря на хоризонталния характер на климатичната политика. България би могла да бъде пионер в такъв тип законодателство.
Цялото интервю с Антоанета Йотова можете да чуете в прикачения звуков файл.
Стара Загора (АРИР) е домакин на ключова среща, по проект COALition (Horizon Europe) която събира учени, представители на бизнеса и неправителствени организации от три региона в преход на Балканите. Сред участниците са Българската академия на..
Двудневен международен форум, чийто инициатор е Дипломатическият институт към Министерството на външните работи, се проведе в Стара Загора. През 2023 г. решихме, че е добре да излезем от София, организирайки такива платформи и да гостуваме в..
Поредните Урбанистични срещи се проведоха в Стара Загора в петък и събота (1 и 2 ноември). Те преминаха под надслов „Градски будители, космически традиции и зелени пространства“. Специализираното събитие на Творческия колектив „На улицата“ се..
Приключи проектът „Рехабилитация и модернизация на системата за външно изкуствено осветление на Община Казанлък“. Заместник-кметът на Общината Аксения Тилева и екипът й отчетоха успешно завършване на проекта, който започна октомври миналата година..
Два дни в Брюксел се проведе среща на държавите – членки, в които се случва преход във въглищни региони. Това беше 10-тата среща на Платформата за справедлив преход, част от която е Старозагорски регион, представляван от Агенцията за регионално..
Търсим възможност да ускорим процеса за картографиране на хората, заети в енергетиката, и конкретно в ТЕЦ 2 и в комплекса „Мини Марица Изток“. Срещнах се с работещите и с ръководствата на двете дружества. Фактите говорят, че картографирането е..
Водородът заема мястото си в света на възобновяемата енергия. Регионални проекти, като водородни долини и водородни острови, служат като модели, по които това универсално гориво може да се произвежда и потребява на местно равнище от по-големи..
Завърши проектът „Преход на възможностите“. Своеобразен финал беше международният форум „Възможности за справедлив преход отвъд границите“. Събитието се проведе на 25 септември в София. Интересът от страна на заинтересованите страни – бизнес,..
Първа среща по проект „ TEXAD - Усъвършенстване на кръгови решения за текстилните отпадъци за европейски общини“, финансиран по програма Интеррег Европа, се проведе в началото на септември в шведския град Борас (на шведски: Borås),..
Поставят контейнери за текстилен отпадък на 10 нови точки в Община Стара Загора. Едновременно с това тече и кампания в малките населени места, където хората ще могат да предават своите текстилни отпадъци при кметовете на селата, след което те ще..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net