Когато Иван- Александър и неговата съпруга Стефания решават през март да загърбят столицата и да се преместят временно заради пандемията във Воден, едва ли са подозирали, че само няколко месеца по-късно ще се превърнат във вдъхновение и спасение за позападналото странджанско село. Иван-Александър е арт фотограф, а Стефания – хореограф и основател на театъра за съвременно танцово изкуство „Атом“.  В първите дни от обявяване на извънредното положение през пролетта сключват брак и тъй като изолацията променя голяма част от плановете им, меденият им месец минава в родното място на дядото на Иван-Александър - с. Воден. Запознават се с назначената наскоро кметска наместничка Стоянка Чакърова и с нейната пълна подкрепа започват да преобразяват селото, приобщавайки към идеите си и останалите жители. Така поставят началото на проекта „Остави се да си Воден“.  

Една от първите им инициативи е да почистят от бръшляна стените на уникалната с архитектурата си воденска църква и да започнат набиране на средства за спешен ремонт на покрива. В това начинание се включват много воденци. След това организират почистване на улиците и тротоарите в селото. Заедно с децата на Воден очертават наново отново селското игрище и боядисват пейките. Пак с тяхна помощ изграждат рампа за колички на читалището и обновяват една от стаите в него, станало любимо място за малчуганите, където да се събират и творят...