На 5 януари отбелязваме Попова Коледа (ден преди Богоявление – Йордановден). Празникът е наричан още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст, Водокръщи.

Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. “мръсни дни“, които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден. В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са “некръстените” дни, в който новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене.

През деня в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата, като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата, за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст попът хвърля в река или водоем.

Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, чиито “водни имена” на места се наричат мъжка Водица и женска Водица.

Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо – ще се сбъдне.

Трапезата на Попова Коледа е постна: боб, постно зеле, постни сърми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.

Имен ден празнуват Кръстьо, Кръстана и всички с кръст в името.