Днес е Петльовден

публикувано на 02.02.21 в 06:00

Снимка: БГНЕС

Петльовден е български народен празник, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия – от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 20 януари (стар стил ) или на 2 февруари (нов стил).

Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.

Празникът е познат под различни имена - Петиларовден и Евтим, което се дължи на съвпадането на датата на неговото честване с датата на християнския празник, почитащ паметта на Св. Евтимий Търновски, разказа за Радио Стара Загора доц. д-р Евгения Иванова от Регионалния Исторически Музей в Стара Загора .

" Празникът е свързан основно с коленето на петел, който е специално отгледан и нарочен за този ден. Къщата се измазва и почиства в дните преди това, а на самия ден всички обличат празнични дрехи. Коленето става много рано сутринта, защото след това животното се прави на курбан, който се раздава. Петелът се коли от бащата или много много назад във времето се е правело от най-младото момче в къщата. Ако е прекалено малко момчето му се е давало само да държи ножа. Това се е случвало на прага на къщата, едно свято място за старите българи, разделител на домашното и външното. След заколването, с кръвта на петела са се намазвали бузките или се е слагало кръстче на челото на детето".

Петльовден се свързва и с легендата за майка, която скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците за еничар, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от селото.