В рубриката днес разговаряме с Корина Циролд, политически съветник на Индъстри-ол-Европа. Това е организация, в която членуват синдикати от индустриалния сектор, главно от тежката индустрия, енергийния и минен сектор, но и от много други. Индъстри-ол обединява 2 000 синдикални организации, които представляват 7 милиона работници в Европа – нe само в страните от ЕС, но и в Западните Балкани, Турция, Швейцария, Норвегия, Исландия.

По наша инициатива се проведоха серия от кръгли маси и диалози със синдикатите от Централна и Източна Европа, включително от България, но и от Полша, Чехия, Словакия и Румъния, разказва Корина Циролд. Дискутираме проблемите с декарбонизацията на индустрията, особено на тежката и енергоемка. Много важна част е трансформацията на енергийния сектор, защото тези две неща са дълбоко свързани. Не може да има дебат за декарбонизацията на тежката индустрията, без да се обсъди и енергийния сектор, обясни Корина Циролд:

Кръглите маси планирахме заедно с Джъст Транзишън Център, които подкрепят синдикатите в подхода към зеления преход и справедливия преход. Защото за нас няма честен зелен преход без истински разговор за справедливостта му и без участието на синдикатите. Затова на кръглите маси обсъждахме как синдикатите виждат бъдещето, как подхождат към Зелената сделка и доколко са я обсъдили със своите правителства, а също и до каква степен са въвлечени в разбираем социален диалог на национално ниво.

Друга наша цел е да намираме компании, които да инвестират в регионите и, които наистина се стремят към икономика без въглеродни емисии. Например имаме представители от компания за производство на стомана, които реализират проект в Румъния за производство на стомана със зелен водород.

Друг пример е полската асоциация на производителите на мед, които ни представиха какво правят за декарбонизацията и какво могат да направят за работещите в полските минни региони – дали могат да ги наемат на работа в медните мини.

Често чуваме, че има много потенциал да създаваме работни места в зеления сектор и във възобновяемите енергийни източници. Но нека бъдем честни – невъзможно е това да бъде решение за всички работещи във въглищните мини в момента. Трябва и да сме по-прагматични - да осъзнаем, че за да изградим всички тези чисти технологии, отново ще имаме нужда от суровини и медта определено е една от тях – суровина, която ще допринесе за техническите решения. Но и това ще има ограничено въздействие.

Необходима е широка дискусия с всички синдикати за това до каква степен можем да отключим потенциала в регионите и да направим декарбонизацията възможна без негативен ефект върху работната сила, категорична е Карина Циролд:

Да вземем например чистия водород – прилагането му е най-възможно там, където вече има развита индустрия, където има достъп до възобновяеми енергийни източници и до инфраструктура. Когато говорим за синия водород, който е важна част от прехода към нисковъглеродна икономика, трябва да има изградени възобновяеми енергийни източници, достъп до газова инфраструктура и въглеродни хранилища. А това е голямо предизвикателство пред инфраструктурата на Централна и Източна Европа, защото производството там все още е базирано върху въглища или газ. Мисля, че това ще е огромното предизвикателство – да се свържат държавите от този регион с потенциала на водорода или всъщност да се изгради такъв потенциал в тези държави. Мисля, че ЕС също търси възможности в тази посока. Например в България да се изградят ВЕИ-та в Черно море и соларни и вятърни централи. Но наистина трябва да  инвестирате в това и в изграждането на съответната инфраструктура. Инвестициите и привличането им в тази сфера ще са решаващи.

Друг въпрос, по който дебатираме усилено е, че държавите от Централна и Източна Европа бяха привлекателни за инвеститорите, заради ниската цена на труда. Но не можем да основаваме бизнес моделите на това. Трябва да се уверим, че инвеститорите идват в региона и осигуряват просперитет и качество на живот за работещите там. Защото в същото време много от тези страни са изправени пред въпроса с миграцията на младите хора, които търсят работа в други региони.

Но достатъчна мярка ли са отпусканите от Европа средства?

Със сигурност не, когато мислим за финалните преговори. Във Фонда за справедлив преход има 7,5 милиарда евро, които ще бъдат разпределени между всички страни от ЕС с акцент върху регионите, които имат най-много работна сила във въглищният сектор като Полша, но и Германия ще получи доста средства, нека това да е  ясно. Този фонд не е единственият, чрез който тези страни да се справят с огромното предизвикателство. Разбира се има и други фондове, които могат да използват – Фонда за модернизация – осигурен със средства от търговията с емисии, Фонда за иновации, който може да захрани някои от инвестициите. В социално отношение съществува Европейския социалния фонд и кохезионните фондове. И разбира се съществува и планът за възстановяване, който също носи съществени средства за регионите.

За да съм честна, ние бяхме доста разочаровани, когато Съветът дискутираше Фонда за справедлив преход и намали предложените 40 милиарда евро, защото виждаме колко много трябва да се направи за по-целенасочено решаване на проблемите в енергоемките региони. Все пак продължаваме да получаваме сигнали от тези, които създават европейските политики, че те ще получат повече финансиране.

Но ние не вярваме, че това е достатъчно. Освен това на върха на финансовите въпроси трябва да стоят ясно планирани политики. Всички тези фондове няма да са полезни, ако продължават да се използват за който и да е проект. Наистина трябва да има целенасочен план и разбираема индустриална политика, за да се постигнат целите на декарбонизацията и на практика това да се случи едновременно със създаването на работни места, растежа и добруването в региона.

Тези въпроси обаче не се решават в Брюксел и дори не на национално ниво, подчерта Карина Циролд. Всеки регион трябва да има план как да премине към зелена икономика и за нас е наистина важно синдикатите да са въвлечени в процеса, казва тя.

Ние знаем, че не винаги на нас се гледа като на прогресивни организации. Знам, че в много страни синдикатите преди всичко защитават работните места и разбира се не приемат лесно загубата им, във въглищния сектор, например. Но в същото време ние знаем, че няма  бъдеще за въглищата в сценария на декарбоницазията и климатичната неутралност. Трябва да го приемем и да не оставяме други да направят плановете за това как да създадем нова икономика.  Ние сме тези, които трябва да осъществим този преход – от конвенционални работни места към такива в новата икономика. Ние трябва да сме част от тези разговори и мисля, че всички синдикати знаят, че това е част от ролята ни.

В края на месец януари се състоя дискусия между представители на синдикати от Централна и Източна Европа със заместник-председателя на ЕС по въпросите на климата Франс Тимерманс, организирана от Индъстри-ол.

Основните притеснения, изразени от синдикатите, бяха как да се справим с компаниите, чиито централи са в западноевропейските страни, но решенията, които се вземат там, засягат производството и в източноевропйските страни. Как да се избавим от тази зависимост и как да създадем европейски вериги на стойностите. Спомням си, че колегата от Словакия разказа за почти несъществуващия социален диалог с правителството на държавата, и затова как някои от бившите миньори там разнасят храна в момента – това е алтернативната работа, която им е предложена. Това не може да се възприема като бъдеще.

Винаги, когато дискутираме Справедливия преход, не само със синдикатите от Централна и Източна Европа, но и с тези в Испания и Германия – те казват, че искат да видят създадени новите работни места, преди съществуващите да бъдат разрушени. Всъщност ние не можем да бъдем гаранти за каквато и да било работа, трябва да гарантираме висококачествена работа. Това е много важно. Също е важно да кажем, че не можем да градим икономика само върху туризма. Тя трябва да е разнообразна, устойчива и да предлага нови възможности за бъдещите поколения. Това беше част от дискусията с Тимерманс и се надяваме да имаме още възможности да обсъждаме проблемите на Справедливия преход с кабинета му. Справедливият преход да бъде не само „парола“ на европейско ниво, а механизъм, който наистина да осигури участие на синдикатите и по-добро качество на работата в регионите в преход – към това се стремим.

Интервюто с Карина Циролд можете да чуете в прикачения звуков файл.