Днес е Международният ден на жената - 8 март.
Осми март се отбелязва, за да се подчертаят постиженията на жените в света без оглед на национални, етнически, езикови, културни, икономически и политически различия между тях, съобщава БТА 
Започва да се чества в началото на 20-ти в. в Северна Америка и Европа като ден за защита на правата на жените. На 28 февруари 1909 г., по предложение на Социалистическата партия на САЩ, е отбелязан Национален ден на жените в САЩ по повод на женската стачка от 1908 г. в Ню Йорк за по-добри условия на труд.
На Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген, Дания (26-27 август 1910 г.), с участието на 100 жени от 17 страни, е прието решение да бъде установено отбелязването на международен ден на жената, за да се почете движението на жените за техните права. Тогава не е установен конкретен ден.
Като резултат на инициативата от Копенхаген за първи път Международният ден на жената е отбелязан на 19 март 1911 г. в Австрия, Германия, Дания и Швейцария, като в него се включват повече от 1 млн. души с искания за избирателни права на жените, както и за правото им на работа и професионално обучение.
От 1975 г., обявена от ООН за Международна година на жената, денят започва да се отбелязва на 8 март. Мотото на деня за 2021 г. е "Избери да предизвикваш".
За век правата на жените еволюират, но въпреки плановете за равнопоставеност на работното място, все още остават разликите в заплащането между половете. Правото на равнопоставеност на възнагражденията съществува в ЕС от 1957 г., но и днес жените получават средно 14 на сто по-малко от мъжете за едно и също място (в Естония разликата наближава 22 на сто) и в годината работят почти два месеца безплатно в сравнение с колегите си от другия пол.
През миналата седмица Европейската комисия представи предложение за нова директива, която да гарантира, че жените и мъжете в ЕС получават еднакво заплащане за равен труд.
Обявената цел е да се въведат мерки за прозрачност на заплащането, сред които: даване на информация за размера му на търсещите работа, право да се знаят нивата на възнагражденията на работниците, които извършват същата работа, както и изискване към големите компании да отчитат разликите в заплащането на половете.
Предвижда се фирмите в ЕС с над 250 служители да са длъжни да разкриват повече информация за заплатите, включително разликата между това какво получават мъже и жени за една и съща позиция, както и данни колко средно може да изкара един кандидат за обявено място още преди да се е явил на интервю за него.
Идеята е разликите в заплатите да се определят от обективни критерии, а не на базата на това дали позицията е заета от мъже или жени.