Политическият език е мост, но и преграда. "Няма как да се отговори еднозначно, защото виждаме примери от едната крайност до другата, коментира в предаването „Репортер“ Пепи Димитрова - председател на Комисията по професионална етика към Българското дружество за връзки с обществеността. "Ако едното задоволява добре илюзията ни, че хората с добро образование и възпитание имат място в политиката, то другото показва, че е достигнато дъното. В нашата политическа история много пъти сме стигали до идеята, че сме на дъното, но сега езикът от парламентарната трибуна доказва, че има още по-надолу от това, което сме свикнали да чуваме, като думи и обръщения." 

Експертът по комуникации обърна внимание на факта, че "много се говори за суверен и неговата воля, но това по-скоро показва едно неразбиране от хората в Народното събрание, какво изобщо означава думата суверен. Суверенът означава хората от народа, но когато има обща воля", допълни Димитрова. Тя каза още: "В момента в Народното събрание виждаме изявата на краен индивидуализъм на различните групи. Другата дума, която отчетливо набира скорост, е парламентаристи. В 45-тото Народно събрание тя е крайно неподходяща. Това, което виждаме като изява, не попада в класическото определение за парламентаризъм. Езикът на хората от улицата, от протестите влезе агресивно още в 44-тото Народно събрание, защото имаше представителни партии, които се опитаха да се припознаят като партии на протеста. Това не се случи, но езикът влезе на трибуната още тогава."

Относно говоренето в парламента Димитрова обърна внимание, че "В 45-тото НС, част от депутатите, автоматично говорят така, както по площадите. Другите, от новите партии, се опитват да говорят на език, които е доста по-възвишен, по-елитарен, от това което имаме като изява в последните 20-ет години. Езикът е израз на идентичност, а идентичност не се променя."

Политиците говорят целенасочено, за да стигнат до своите избиратели, обобщи тя, като посочи, че у нас гражданите имат ниска политическа култура, което принуждава политиците да говорят езика на улицата, за да могат да достигнат до своите гласоподаватели. И не е чудно, че агресивното говорене, обидите и нападките биват посрещани с аплодисменти. Хейтът намери място във всички обществени процеси. Той се случва на личностно ниво, в малките общности, в корпоративния свят, няма начин да не се случва и в политическото говорене. Изскачат фалшивите новини, омразата, грозните думи. Те имат чуваемост. В момента, в социалните мрежи, всеки може да каже каквото си иска. Паднаха границите. Няма кой да сложи бариери. И така, езикът на омразата започна да властва, а това което виждаме в парламента е продължение на тези процеси. И те не се наблюдават само в България, а в цяла Европа, дори и в САЩ."

Цялото интервю с Пепи Димитрова - експерт комуникации и председател на Комисията по професионална етика към БДВО чуйте в прикачения звуков файл: