Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия е основана в края на 2019 година и обединява няколко десетки компании, които разработват проекти в България и по света, изграждат фотоволтаични и други централи, консултират технически и икономически проекти и инвестират в тях. Обединява глобални и разпознаваеми български компании, които в последните десетина години основно реализират своите услуги и продукти на пазарите по света, а в последните една-две години все повече и в България. Така представя асоциацията председателят й Никола Газдов. Започваме разговора с него от въпроса какви са тенденциите на пазара?
Според доклада на Международната енергийна агенция ВЕИ сектора е увеличил обема на инсталираните мощности за 2020 г. с 45% спрямо предходната година до около 280 гигавата нови мощности. Това се дължи на ценовото предимство на тази енергия пред всички останали типове за производство на електроенергия.
По думите на Никола Газдов, България има предимства за развитието на сектора пред други държави от централна и източна Европа:
Това са климата, имаме добро слънцегреене, но по-важно е, че имаме опитни компании и специалисти. Това са компании, които са изградили много сериозна репутация на световния пазар. Имаме и много опитни енергетици, голяма част от които работят в конвенционалната енергетика в маришкия басейн, например. Това са хора, които са актив първо за себе си и после за България, за икономиката на държавата, защото лесно могат да бъдат преквалифицирани и да помогнат на компании, реализиращи проекти в България, региона и по цял свят да бъдат по-конкурентни.
На практика в момента в цяла България се разработват инвестиционни проекти във ВЕИ сектора - има такива край Чирпан, Стара Загора. Никой от тях няма да заработи тази година, а може би през 2022 и 2023 г. Това е доста кратък срок, но има време за интегрирането им в енергийната система. Нещо, което трябва ясно да кажем е, че тези проекти няма да получават преференциални тарифи, няма да са натоварващи за сметките. Те ще произвеждат ток на цена по-ниска от борсовата, ще помогнат с евтина енергия на българската индустрия да бъде по-конкурентна и на домакинствата - най-малкото да се запази темпа на поскъпване на електроенергията, а защо не и в бъдеще да намаляват сметките ни за ток.
Аргументът, че ВЕИ централите произвеждат ток, когато има наличен ресурс е несериозен, твърди Никола Газдов.
Конвенционалните централи биха могли да осигуряват т.нар. базов товар за електроенергийната системата, т.е. да произвеждат сравнително постоянно през цялото денонощие електроенергия. Въпросът какво ще правим, когато не духа вятър и не грее слънце е несериозен, тъй като ние можем да прогнозираме какво ще е времето и да предоставим графици на производството, така че мрежовите оператори и търговците знаят доста добре в кой момент колко ток ще бъде произведен от ВЕИ.
За да се реши въпросът с наличието на електроенергия от ВЕИ през всички 24 часа на денонощието, са нужни допълнителни инструменти и решения, признава експертът:
Батериите за съхранение на енергия са една от частите от пъзела на това решение. Технологиите са налични, но цената им трябва да се намали, за да бъдат внедрени масово. Това няма да стане от днес за утре. Ще отнеме от 10 до 20 години, но и фотоволтаиците и вятърните паркове не поевтиняха за ден. През 2006 г. един мегават инсталирана мощност от фотоволтаици струваше 5 милиона евро, днес цената е под 500 хиляди евро. Тази тенденция се запазва при литиевойонните батерии, например. Ценово в момента е ефективно да се използват такива за съхранение на електроенергия до 4 часа. Това би помогнало в краткосрочен план да се овладее разликата между пиковото производство от соларните централи и пиковото потребление. Но в дългосрочен план има и други системи за съхранение на електроенергия, които поевтиняват с бързи темпове. Имаме куп варианти за декарбонизация. Всичко това е процес ще отнеме десетилетия, но изборът е какво искаме ние да постигнем – да бъдем ли част от процеса и да се развиваме като държава, индивиди, компании, които успяват да са конкурентни на глобалните пазари или да следим тенденциите отстрани.
Цялото интервю с Никола Газдов можете да чуете в прикачените звукови файлове.
Стара Загора (АРИР) е домакин на ключова среща, по проект COALition (Horizon Europe) която събира учени, представители на бизнеса и неправителствени организации от три региона в преход на Балканите. Сред участниците са Българската академия на..
Двудневен международен форум, чийто инициатор е Дипломатическият институт към Министерството на външните работи, се проведе в Стара Загора. През 2023 г. решихме, че е добре да излезем от София, организирайки такива платформи и да гостуваме в..
Поредните Урбанистични срещи се проведоха в Стара Загора в петък и събота (1 и 2 ноември). Те преминаха под надслов „Градски будители, космически традиции и зелени пространства“. Специализираното събитие на Творческия колектив „На улицата“ се..
Приключи проектът „Рехабилитация и модернизация на системата за външно изкуствено осветление на Община Казанлък“. Заместник-кметът на Общината Аксения Тилева и екипът й отчетоха успешно завършване на проекта, който започна октомври миналата година..
Два дни в Брюксел се проведе среща на държавите – членки, в които се случва преход във въглищни региони. Това беше 10-тата среща на Платформата за справедлив преход, част от която е Старозагорски регион, представляван от Агенцията за регионално..
Търсим възможност да ускорим процеса за картографиране на хората, заети в енергетиката, и конкретно в ТЕЦ 2 и в комплекса „Мини Марица Изток“. Срещнах се с работещите и с ръководствата на двете дружества. Фактите говорят, че картографирането е..
Водородът заема мястото си в света на възобновяемата енергия. Регионални проекти, като водородни долини и водородни острови, служат като модели, по които това универсално гориво може да се произвежда и потребява на местно равнище от по-големи..
Завърши проектът „Преход на възможностите“. Своеобразен финал беше международният форум „Възможности за справедлив преход отвъд границите“. Събитието се проведе на 25 септември в София. Интересът от страна на заинтересованите страни – бизнес,..
Първа среща по проект „ TEXAD - Усъвършенстване на кръгови решения за текстилните отпадъци за европейски общини“, финансиран по програма Интеррег Европа, се проведе в началото на септември в шведския град Борас (на шведски: Borås),..
Поставят контейнери за текстилен отпадък на 10 нови точки в Община Стара Загора. Едновременно с това тече и кампания в малките населени места, където хората ще могат да предават своите текстилни отпадъци при кметовете на селата, след което те ще..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net