Отбелязваме 90 години от рождението на един от изтъкнатите тракийски музиканти през втората половина на миналия век – кавалджията Господин Станев. 

Роден през 1931 г. в с. Главан, Старозагорско, той е носител на тракийския изпълнителски стил и негов достоен представител. Повече от 30 години Г. Станев е солист и оркестрант в Ансамбъла за народни песни на БНР и музикант в групата на Атанас Вълчев (от 1968 г.) заедно с Никола Атанасов (гайда), Румен Сираков (тамбура) и Огнян Василев (тъпан).

"Дванадесетгодишен свирех на неделните хорá в родното ми с. Главан, Старозагорско", разказва Г. Станев. "Канеха ме и в съседните села по сватби и сборове. Голямата любов към народна музика ми вдъхнаха моите първи учители - Стойчо Желязков и Боню Господинов. Едно от хорáта на Главан е "Трите пъти". Главанци го играят със спуснати ръце и за това го наричат "Спуснатата". Лятото след работа свирехме на седенките, каквито често ставаха на село. Това беше разтухата на хората по онова време, защото по нашия край се ражда всичко".

След завършване на гимназията в Харманли, Г. Станев учителства в родното село. Заживява в София с една мечта - да стане професионален музикант. През 1961 г. е приет в Ансамбъла за народни песни към Радио София. От тогава има записани над 35 хорá и ръченици, "Балкантон" издава две грамофонни плочи.

"Когато ми хареса някоя тема аз я доразвивам и прибавям нещо от себе си, за да се получи хоро. Необходимо е да се знаят много песни, много мелодии. При учениците, на които съм преподавал забелязах, че става по-трудно, защото повечето от тях не са живяли на село“, споделя музикантът.

Скромен и тих, той е от онези хора, които не вдигат шум около себе си, казват негови колеги. Кавалджията Кирил Бележков, доктор по музикознание, отбеляза пред Радио Стара Загора: 

 "Стилът на Господин Станев се характеризира с богата орнаментика и лекота на свирене, както в безмензурните мелодии, така и в хорáта и ръчениците. Борави с всички типични за тракийските кавалджии орнаменти и похвати - вибрато, глисандо, различни видове морденти. Често използва и звуковия ефект "хлопки" или "звънци". Пиеси като "Овчарска песен и ръченица", "Главанско хоро", "Койчовата", "На пояс", "Женска ръченица" и др. са сред най-популярните в репертоара му. Много от тях са публикувани в сборници с нотни материали".

Освен солист и оркестрант Господин Станев е обучавал ученици в музикалните школи на с. Герман, Софийско, Перник и Етрополе. Неговата музика е жива, благодарение на съвременните млади музиканти, последователи на тракийския инструментален стил. Народният музикант почина през 2008 г. в София.