През 30-те години на XX век във вестник "Щурец" излиза статията "Пътеводител за България – пътища и безпътие". За неин автор е сочен големият наш сатирик, карикатурист, художник и сътрудник на печатните издания "Барабан", "Зора", "Смях", "Маска", "Македония", основател и главен редактор на вестник "Щурец" Райко Алексиев. Когато човек чете текста, изпълнен с ирония, остава с усещането, че е описана част от днешната действителност в родината ни.
"За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода. По устройство е държава, в която всеки се устройва, както намери. Намира се на кръстопътя на дребните амбиции.
Населението ѝ се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните.
Страната е разделена на 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление.
Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.
Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа.
Има добри и уредени прави пътища, обаче поданиците й предпочитат да вървят по кривите, защото са по-утъпкани.
Държавата си служи с телефони, а държавниците – с телефончета.
Столицата ѝ има обществени сгради и улици, като улиците са пълни с уличници, а обществените сгради с общественици. Случва се обаче и обратното – уличниците се настаняват в обществените сгради, а обществениците се пращат на улицата.
Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй.
Държавата се управлява от хора, според случая. Случаите пък се управляват от случайни хора.
България търгува с всички. Но случва се и обратното – всички да търгуват с България.
Националният девиз на държавата е „Съединението прави силата“, поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.
Държавният девиз на нацията пък е „Боже пази България“. В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно, защото другите са заети да си пазят частните интереси."
Тази статия е отпечатана през 1933 година. Година по-късно, в утрото на 19 май 1934 България осъмва с манифест за преврат. Той забранява партиите. Само пет години след този акт страната ни става най-силната икономическа държава на Балканите. През 1934 година в България работят 891 по-едри предприятия, а след пет години те са над 2 100.
В интервю доц. д-р Евгения Иванова от РИМ-Стара Загора разказа любопитни факти за безпартийното управление от 1934-1939 година, икономическата мощ на България и емигрантските години на германци, потърсили препитание в страната ни, след Първата световна война.
Тук е мястото да припомним още, че Индустриалната революция в България навлиза в началото на XX век. Тя протича в кратки срокове, но с бурно темпо. Първата вълна обхваща 1901-1904 г., а втората 1909-1912 г. Броят на индустриалните предприятия рязко нараства. Вложеният капитал в тях се увеличава. Нараства и обемът на индустриалната продукция, внедрява се техниката. Основен исторически момент в хода й е обвързването на аграрното производство с индустрията. Увеличава се селскостопанската продукция. Годишният доход се увеличава със 150% в сравнение с 1892-1895 г. Развиват се дървообработващата индустрия, обущарство, зеленчукопроизводство, животновъдство. Активизира се кооперативното движение. През първите 15 години на XX век българската индустрия се развива при благоприятни условия: натрупани капитали, нова митническа политика, разширяване на вътрешния и външния пазар. На първо място е хранителната индустрия, след нея са текстилната, химическата, кожарската, добивната, керамичната. През този период чуждият капитал се включва активно в стопанството на страната, появяват се първите монополи - вълнено-текстилната, мелничарската, тютюневата. Основават се банки: Българска Земеделска Банка (1903 г.) и Българска Централна Кооперативна Банка (1910 г.). Развива се вътрешната и външната търговия. Изгражда се транспортна мрежа - Ж.П. линии: София-Каспичан; Русе-В. Търново; Габрово-В. Търново; Пловдив-Чирпан-Нова Загора; Кюстендил-Гюешево; В. Търново-Стара Загора.
Това са фактите, а те са категорични, че днес имаме много да наваксваме.
През годините Спасителният център за диви животни на Зелени Балкани е бил средище на много и разнообразна доброволческа активност. И това лято той се радва на подкрепата на хората. Младежи и ученици се включват в помощ на пострадалите диви..
Десетото, юбилейно, издание на Узана поляна фест ще събере отново в Габровския Балкан любители на екологията и изкуствата от 18 до 20 юли, разказа за Радио Стара Загора Мария Радойчева от Община Габрово. Тя припомни, че като организатори всяка..
Лекарите отдавна не са това, която бяха. Днес те са млади, красиви, мускулести, с прически и винаги усмихнати. Най-важното качество, което проявяват, е емпатия . От нея най-често има нужда пациентът в труден момент. Освен това много от ангелите в бели..
Всяка събота, когато не е на работа, Стефан се качва на влака от Пловдив и пристига в Стара Загора, за да помага при грижите за животните в зоопарка. А задачите са да почиства клетки на част от животните и всяка друга работа, която не изисква..
За 38 път на 11 юли ще отбележим Световния ден на човечеството. Датата е избрана от Организацията на обединените нации, защото на 11 юли през 1987 година се ражда 5-милиардният жител на Планетата. Две години по-късно - през 1989 година, ООН..
За 11 пореден път на 19 юли в подножието на връх Бузлуджа ще бъде пресъздадена последната битка на Хаджи Димитър и неговата чета с турския башибузук и черкезите от 1868 година. Това съобщи Николай Байнов от Националното дружество "Традиция" в..
Казанлък е сред първите градове , които поставят традиция по отбелязването на годишнината от подвига на Хаджи Димитър и неговите четници. През 1868 година по Пътя към безсмъртието тръгват близо 30 българи, част от 130-те четници, имали за цел да събудят..
Днес православната църква почита паметта на братята лечители Свети безсребърници Козма и Дамян. Светците са покровители на знахари, баячки и билкари и имената им се споменават в баяния против болести и уроки. Малко хора знаят за Иван Раев – билкарят,..
В последните дни на юни, 27, 28 и 29, Стара Загора се превърна в сцена на образователна трансформация. С идеи свързващи , традицията с бъдещето и знанието с въображението. В рамките на проект „Digital technologies and artificial intelligence..
Денят на българския фолклор отбелязваме на 22 юни. Това е и повод да отидем на гости в ателието на старозагорката Ваня Борисова, която от години изработва български народни носии. В ателието и звучи българска народна музика, а някъде на стената са..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net